3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 07.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7412 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Н. Н. от [населено място], против определение без номер от 18 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 168 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2013 г., с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на Н. против решение от 23 април 2013 г. по гр.д. № 880 по описа на районния съд в гр. Лом за 2012 г. като недопустима и производството по въззивното гражданско дело е прекратено.
В жалбата се поддържа твърдение за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът не е взел предвид незаконосъобразността на решение за допускане на делбата, което влече след себе си и незаконосъобразност на решението по делото като цяло. Заявено е, че решението за допускане на делбата, както и решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка, в молбата за което жалбоподателят не обсъждал разпределените квоти, не съобразяват приложимия закон, спрямо който да се извърши разпределението на дяловете на всеки от съделителите, а именно Законът за наследството, действал до 1949 г.
Ответниците Н. И. Б., Д. И. Б., Х. С. Ш., В. Х. С., В. К. Р., В. К. Л., В. М. М., С. Г. М., Р. Г. Н., А. Г. Н., Б. Ф. Д., Ж. Б. Д. и Д. Б. Д., всички с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. Г., в отговор на частната жалба поддържат доводи за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема въззивната жалба срещу решението за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка за недопустима, тъй като за въззивника Н. липсва правен интерес от обжалването на решението, след като с него искането му е удовлетворено – с решението си районният съд е приел, че е допусната грешка при изчисляването на правата на четирима от съделителите, и е коригирал тази грешка съобразно посоченото от въззивника. Съдът сочи, че въведените с въззивната жалба доводи се отнасят до правилното приложение на закона при определяне на делбените квоти, но те биха могли да са предмет на обсъждане само при въззивната проверка на основното решение, но то не е било обжалвано от въззивника и е влязло в сила.
Частната жалба е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение № 11 от 23 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 880 по описа на районния съд в гр. Лом за 2012 г. е допусната делбата на имотите на Н. Р. Ц., б.ж. на [населено място], обл. М., починал през 1946 г., и Г. Н. Р., б.ж. на [населено място], обл. М., починала през 1959 г., между наследниците им. Съдът приема, че дяловете на наследниците се определят по чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от действащия Закон за наследството, съгласно чл. 89, ал. 1 от Преходните разпоредби към Закона за наследството, тъй като наследството е открито след 16 октомври 1944 г. К. Н., като ответник, е получил съобщението за решението за допускане на делбата на 31 януари 2013 г. На 18 февруари 2013 г. от Н. е подадена молба, в която се сочи, че при определяне на идеалните части на четирима от сънаследниците е допусната грешка, както и че не възразява срещу определените му 3/30 идеални части от всички имоти. С решение № 120 от 23 април 2013 г. първоинстанционният съд приема доводите на Н. и определя други квоти за четирима от съделителите.
Предвид посочените обстоятелства следва да се приеме, че оплакването на частния жалбоподател касаят основното, а не решението за отстраняване на допусната явна фактическа грешка. Както ВКС многократно е имал случай да посочи в практиката си, очевидна фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка се допуска или отхвърля искането, като и в двата случая решението може да се обжалва от заинтересованата страна по реда, по който се обжалва решението, за чиято поправка първото се отнася. След като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Следователно, ако частният жалбоподател е намерил за незаконосъобразно възприетото от съда тълкуване на чл. 89, ал. 1 ПР ЗН, той е следвало да обжалва основното решение в съответния срок, независимо от евентуално допусната грешка при точното цифрово определяне на квотите на част от съделителите. Затова правилно въззивният съд в процесния случай е заключил, че въззивната жалба срещу решението за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка е недопустима при уважаване на искането на частния жалбоподател за отстраняване на грешката.
Ответниците претендират заплащане на сторените разноски за касационното производство, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 18 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 168 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2013 г.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Н. И. Б., Д. И. Б., Х. С. Ш., В. Х. С., В. К. Р., В. К. Л., В. М. М., С. Г. М., Р. Г. Н., А. Г. Н., Б. Ф. Д., Ф. Б. Д. и Д. Б. Д., всички с адрес в [населено място], [улица], № , адв. Л. Г., сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: