10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 07.01. 2019 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2916/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 14940 от 21.05.2018 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Банков от АК-В., срещу въззивно решение № 654 от 11.04.2018 г. по гр.д. № 496/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори с-в, с което като е потвърдено решение № 290/26.01.2018г., постановено по гр.д. № 15023/2017г. по описа на Варненския районен съд, е прието за установено по отношение на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място], че ищецът А. П. В. от [населено място], не му дължи сумата от 9 225,68 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/18.09.2017 г., за периода 07.02.2016 г. – 06.02.2017 г., за обект с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], бул. „Владислав Варненчик“ № 99, ап. 10, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място], поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, с твърдението, че са от значение за изхода на делото и които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., І г.о., решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г., І т.о., решение № 23 от 07.06.2017 г. по гр.д. № 2669/2016 г., ІІ г.о. и влязло в сила решение № 290 от 15.06.2017 г. по гр.д. № 297/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. Последното въззивно решение, макар и влязло в сила, не представлява основание за допускане на касационно обжалване, предвид измененията в ГПК/ДВ, бр. 86/2017 г./.
Поставените правни въпроси са: налице ли е право за оператора на електроразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване; съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, петчленен състав, по адм.д. № 2385/2016 г. и длъжен ли е въззивният съд да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата А. П. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск, с цена над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, потвърждавайки първоинстанционното, въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представения по делото Констативен протокол № 1301016/06.02.2017 г. се установява, че на 06.02.2017 г. длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД и пълномощници на [фирма] са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва: тарифа 1.8.1 – 009475 кВТч, тарифа 1.8.2 – 024648 кВТч, тарифа 1.8.3 – 063548 кВТч, тарифа 1.8.4 – 000000 кВТч и тарифа 1.8.0 – 097671 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов изправен и изпратен за проверка в БИМ. Приел е, че от Констативен протокол на метрологична експертиза на средство за измерване № 785/07.09.2017г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Р. е видно, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода 07.02.2016г.–06.02.2017г., е начислило допълнително количество електроенергия за кл. №11002653395 в размер на 63548 кВТч., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 9 225.68 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия, за периода 07.02.2016г. до 06.02.2017г. Приел е за установено от заключението на СТЕ, изслушано пред първата инстанция в открито заседание, проведено на 12.12.2017г., че СТИ е от одобрен тип, като в случая процесното количество ел. енергия е начислено след прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено във във видимите регистри – 1.8.1 и 1.8.2 на електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически точно. В открито заседание вещото лице К. М. е посочил, че това количество ел. енергия след като се съдържа в сумарния регистър, вероятно е доставено и потребено. Електромерът е от такъв тип, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него, както и кога е била извършена тя. В същото време БИМ-Р. дава становище, че СТИ е технически изправно, т.е. не са налице данни електромера да заличава сам показания на вече консумирана ел.енергия, или да ги отчита неправилно.
При тези фактически данни въззивният съд е приел от правна страна, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия. Съдът е приел, че с оглед постановеното решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51, съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случая Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, поради което тя не е изпълнила вмененото ? с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт и липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Съдът изрично е посочил, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия, което в случая не е сторено.
Съдът е приел, с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, че към момента на проверката на средството за търговско измерване – 06.02.2017 г., не е съществувал приложим материален закон за извършването ?. Следователно правото на ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката, извършена на тази дата, следва да бъде отречено.
Независимо от това обаче съдът е приел, че дори да се приеме, че според действащото към процесния период законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48, чл.49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът също се явява основателен, тъй като според цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки за минало време, условията и предпоставките, при които [фирма] може да пристъпи към корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на констатирано по правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система, т.е. към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно е съществувало законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни. В случая обаче съдът е приел, че не е доказана законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт. В тази насока е прието от състава на въззивния съд, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така и от заключението на СТЕ е приел за установено, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка, поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ, тъй като се установява, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по регистър 1.8.3., който не се визуализира на дисплея на СТЕ. Посочено е, че за да бъде приложима корекционната процедура, установена в тях, е необходимо или да липсва СТИ, или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая съдът е приел за установено, че СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда, като същият съответства на метрологичните характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на свързване. Съдът е приел, че е в тежест на въззивното дружество да установи способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 на електромера, като не е установено и че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на, и съответно потребено от абоната. Съдът е приел, че в конкретния случай не е извършена корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1а ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по специално на регистър 1.8.3. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Прието е, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не е установено несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Посочено е, че ответникът не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините, поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански потребители, като е приел, че от приложените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура.
Предвид изложеното, съдът е приел, че сумата от 9 225.68 лв. се явява недължима от абоната, поради което е уважил и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. В случая по първия правен въпрос от материално естество – налице ли е право за оператора на електроразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване, касаторът твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с възприетото в практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се посочва противоречиво разрешаване с това, съдържащо се в решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2016 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Такова противоречие обаче в случая не е налице, тъй като с цитираното решение е прието, че според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Възприетото от ВКС с цитираното решение касае случаите, в които е установено грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство, оттам и липса на отчетена доставена енергия, респ. незаплатена доставена енергия. В настоящият случай обаче съдът е приел от фактическа страна, че по делото не се е установило да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея, не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. Именно на това основание съдът е приел, че предявеният иск е основателен и че за ответника не е възникнало основание да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, като следва да се посочи, че съдът не е отрекъл правото на доставчика на електрическа енергия да извършва корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, но е прието, че в конкретния случай фактите по спора са такива, че не са налице предпоставките за това.
Следователно, липсата на противоречие с възприетото от въззивния съд от правна страна и това с цитираното и представено решение на ВКС, води и до липса на касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид различните факти по спора по настоящото дело и по делото пред ВКС, цитирано от касатора.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория правен въпрос, а именно: съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г., тъй като той, така както е формулиран, всъщност съдържа оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е решаващ за изхода на спора, но в конкретния случай той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. и с тази, посочена от касатора, а в съответствие с нея. Това е така, тъй като този въпрос се свежда до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Съгласно установената съдебна практика, , уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК/напр. решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. и др./, е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая, въззивният съд в обжалваното решение е съобразил установената практика на ВКС, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. В тази връзка въззивният съд е приел и е изложил подробни мотиви затова, че в конкретния случай не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. не е установено несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Посочено е, че ответникът не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините, поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански потребители, като е приел, че от приложените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ. Изразеното от касатора несъгласие с правните изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно, по поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по тях е налице установена съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, което от своя страна изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тях.
При този изход на делото, на ответника по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съобразно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие от 12.07.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 654 от 11.04.2018 г. по гр.д. № 496/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори с-в, по касационна жалба с вх. № 14940 от 21.05.2018 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място].
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място] да заплати на А. П. В. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 800/осемстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: