5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. София, 07.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2117 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2, 3 и 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 752 от 16.11.2011г. по арб. дело № 752/31.10.2011г. на арбитър Ж. Б..
Ищците Н. Х. А. и Е. Василева Ц., двете от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Волева поддържат становище, че не са уведомявани за арбитражното производство и назначаването на арбитър, арбитражното решение не им е било връчено и за арбитражното дело са разбрали случайно след справка в Софийски градски съд, при която са установили, че има заведено т. дело № 8116/2012г. на СГС, ТО, VІ-2 състав по искане на [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение № 752/16.11.2011г. по арб. дело № 752/31.10.2011г. на арбитър Ж. Б. – основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Ищците релевират доводи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като са нарушени основни принципи на правопорядъка в страната за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателното начало – основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА. Нарушението на състезателното начало е аргументирано с неизвършването на необходимите действия за връчване на призовки и съобщения, за да могат ответниците в арбитражното производство /ищци по настоящото дело/ да организират защитата си и ангажират доказателства. Относно нарушаване на принципа за установяване на истината се твърди, че по арбитражното дело ищецът е представил единствено договор за револвиращ заем и общи условия, без доказателства за установяване на размера на вземането, ответниците не са имали възможност да представят доказателства за извършени плащания и арбитърът не е назначил счетоводно-икономическа експертиза съгласно чл. 36 ЗМТА. В подкрепа на тезата за нарушаване на принципа на равенството на страните в процеса ищците поддържат, че арбитърът е бил заинтересован от изхода на делото в полза само на [фирма], като не е уведомил ответниците по арбитражното дело за действията си, не им е предоставил възможност да се защитят и е напуснал адреса, без данни за нов адрес.
В исковата молба се излагат твърдения за нищожност на арбитражната клауза поради това, че арбитражното споразумение се съдържа в Общите условия на ответното дружество, а клаузите на Общите условия не са уговорени индивидуално, поради което същите са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 З. – основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Ищците релевират доводи, че клаузите от Общите условия са подготвени предварително от дружеството, ищците като потребители не са имали възможност да влияят върху тях и при сключване на договора за заем ответникът им е предоставил бланки, които не подлежали на коментар и договаряне. Ищците молят арбитражното решение да бъде отменено и претендират присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. оспорва предявения иск, като прави възражение за недопустимост на молбата за отмяна на арбитражното решение поради подаването й след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Твърди, че арбитражното решение е изпратено на ищците на посочения от тях в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция – [населено място], [улица] товарителници № 22824003 и № 22838068 и е получено за двете ищци от Е. Ц..
Ответникът релевира доводи за неоснователност на молбата за отмяна на арбитражното решение поради това, че арбитражната клауза и клаузата, регламентираща връчване на съобщения и документи, като част от Общите условия, не са неравноправни, тъй като не злепоставят интересите на ищците, нито изключват или препятстват правото на защита, не ограничават средствата за доказване, не предвиждат обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон и ответното дружество добросъвестно е предвидило в Общите условия арбитраж ад хок, като са посочени и имената на арбитрите. Ответникът поддържа становище, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България и с него не са нарушени основни принципи на правопорядъка на страната, както и че исковата молба и призовката за насроченото арбитражно заседание са връчени редовно на ищците /ответници в арбитражното производство/ съгласно постигнатото между страните съгласие в договора за револвиращ заем, карта на клиента и чл. 11.3, чл. 13.1, чл. 13.2 и чл. 13.4 от Общите условия. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 570 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, т. 2, 3 и 4 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежни страни в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение не е връчено на ищците.
С решение № 752 от 16.11.2011г. по арб. дело № 752/31.10.2011г. на арбитър Ж. Б. Н. Х. А. и Е. Василева Ц., двете от [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 8 021,10 лв. ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателно погасяване на задължението, сумата 80 лв. – разноски по арбитражното производство и сумата 570,84 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от заключението на съдебно-почерковата /графическа/ експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като обективно и компетентно изготвено, подписите за „Получател” в товарителници № 22824003/02.12.2011г. и № 22838068/02.12.2011г. за получени пратки от куриерска служба „С.”, адресирани до Н. Х. А. и Е. Василева Ц., не са положени от Е. Василева Ц.. При тези данни и с оглед обстоятелството, че други доказателства за връчване на арбитражното решение на ищците /ответници в арбитражното производство/ не са представени, настоящият съдебен състав приема, че искът е предявен в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
По основателността на иска:
На 16.12.2010г. между [фирма] – кредитор и Н. Х. А. и Е. Василева Ц. – клиенти е сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/. В раздел VI, б. Б от представения договор ищците са удостоверили, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ за физически лица, които са им предадени и приемат, със съдържанието на които са се запознали, нямат забележки и се задължават да ги спазват. В раздел 13.1. от Общите условия е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е от посочените трима арбитри. Ищците не са оспорили автентичността на договора по отношение на положените от тях подписи, нито верността на изходящото от тях волеизявление, че са запознати с получените Общи условия и че ги приемат.
[фирма], [населено място] е сезирало арбитър Ж. Б. с искова молба срещу Н. Х. А. и Е. Василева Ц. за заплащане на непогасени вноски по договора за револвиращ заем, лихви и неустойка. В арбитражното решение арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от Общите условия на договора, с която страните са се съгласили всички евентуални спорове, възникнали при изпълнението на договора за револвиращ заем да бъдат решавани от арбитър, избран от списъка на арбитрите, съдържащ се в договора.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Ж. Б. е изпратил препис от исковата молба и призовка до всяка от ответниците в арбитражното производство /настоящи ищци/ за насроченото на 05.11.2011г. заседание на адреса, посочен в договора за револвиращ заем – [населено място], [улица], чрез куриерска фирма „С.” с товарителници 22432139/02.11.2011г. и 22452649/ 03.11.2011г. На стикер № 227324 от 09.11.2011г. е отбелязано, че пратките са непотърсени, без да е поставен подпис на лицето, дало посочената информация. По делото не са представени доказателства кога служител на куриерска фирма „С.” е посетил адреса и дали е оставил съобщение до адресатите къде да получат пратките. В стикери № 221742/04.11.2011г. и № 221737/07.11.2011г. е посочено само, че няма телефон.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Релевираният в исковата молба довод за нищожност на арбитражната клауза поради това, че същата се съдържа в Общите условия на ответното дружество, а клаузите на Общите условия не са уговорени индивидуално, поради което са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 З., е неоснователен.
Основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 З. включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: арбитражната клауза да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 З. законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 17 З. са посочени 17 примера на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 З. неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или възпрепятстват правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налагат тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретния случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора, за които заемополучателите в договора за револвиращ заем изрично писмено са заявили, че ги приемат, поради което съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, респективно чл. 16 ЗЗД същите са задължителни за страните.
Арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на ищците, нито изключва или препятства правото им на защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж – постоянна институция или арбитраж ад хок за конкретния спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Клаузата на чл. 13.1 от Общите условия не е в противоречие с посочената разпоредба, нито е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 З., нито нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З., тъй като, от една страна учредяване на арбитраж ад хок е допустим, а от друга страна, са определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор, като ищците изрично са удостоверили, че Общите условия към ДРЗ за физически лица са им предадени, запознати са със съдържанието им, нямат забележки, поради което ги приемат и се задължават да ги спазват. Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл. 4 и чл. 11, ал. 1 ЗМТА. В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и нарушение на целите, предвидени в чл. 1 З., а именно право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове. Изборът на арбитър е предоставен на страната, която предяви иск пред арбитражния съд, като ответната страна разполага и с правото по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМТА – спорът относно арбитъра да бъде разрешен от председателя на Б. или на СГС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че процесната арбитражна клауза не е сключена във вреда на ищците и с нея не се злепоставят техните интереси, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговското дружество и ищците. Уговорената арбитражна клауза не е и от категорията на клаузите, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, тъй като подобна клауза е допустима и присъща на нормалните договорни правоотношения с оглед разпоредбите на чл. 4 и чл. 11, ал. 1 З., а възможността всяка от страните по договора да повдигне спор пред избран от нея между посочените трима арбитри осигурява равнопоставеността на съконтрагентите.
Поддържаното твърдение, че арбитражната клауза е нищожна поради това, че същата се съдържа в Общите условия на ответното дружество, а клаузите на Общите условия не са уговорени индивидуално, е неоснователно. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 З.. В настоящия случай, от една страна, Общите условия са приети изрично от ищците при сключване на договора за револвиращ заем, автентичността на договора по отношение на положените от ищците подписи не е оспорена, нито верността на изходящото от ищците волеизявление, че са запознати с получените Общи условия и че ги приемат, а от друга страна арбитражната клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 16 З.. Твърдението, че при сключване на договора за заем ответникът е предоставил на ищците бланки, които не подлежали на коментар и договаряне, не е доказано и същото се опровергава от представената карта на клиента, с която ищците на 15.12.2010г., т. е. преди сключване на договора са представили данни за финансовото си състояние, с оглед отпускането на заем, и от самия договор за револвиращ заем, в който е посочен размерът на искания и размерът на одобрения револвиращ заем, т. е. страните са преговаряли за различни договорни клаузи.
Представените от ищците протокол № 30/11.07.2011г. на К., писмо изх. № Ц-01-523/30.08.2011г., протокол № 34/13.09.2012г. на К., писмо изх. № Ц-03-8459/25.09.2012г., протокол № 51/20.12.2012г. и писмо изх. № Ц-03-8459/23.01.2013г. не променят изводите на настоящия съдебен състав, тъй като при възникнал между страните по конкретен договор за заем правен спор в правомощията на съда, разглеждащ иска е да прецени дали арбитражната клауза е нищожна поради нейната неравноправност, като съобрази всички доказани факти и обстоятелства. Комисията за защита на потребителите е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чиито основни компетенции са регламентирани в различни закони, един от които е Законът за защита на потребителите. Основните правомощия на К. са насочени към упражняване на ефективна, навременна и последователна контролна дейност с цел осигуряване на лоялен пазар, в който потребителите имат възможност да упражнят своите права и да се възползват от най-добрите търговски предложения. Едно от правомощията на К. е да изготвя насоки или препоръки във връзка с неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност, както и да препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност /чл. 148, т. 1 и 2 З. и чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствен правилник на К. към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация/. Приетите от К. в изпълнение на правомощията й решения, актът, приет на основание чл. 148 З., с който се определя дадена клауза като неравноправна по смисъла на чл. 143 З., не дават административна регулация със задължителен характер на гражданското правоотношение, което е възникнало по силата на конкретния договор и Общите условия и съответно не са задължителни за съда, разглеждащ конкретния спор, респективно за ВКС, разглеждащ спора по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Аргументи в подкрепа на този извод се извеждат и от разпоредбата на чл. 186, ал. 3 З..
Представените заповед № 675/08.08.2013г. на председателя на К., заповед № 684/14.08.2013г. на председателя на К., акт № К-0028214/15.08.2013г. на К., акт № К-0028215/15.08.2013г. на К., наказателно постановление № К-0028214/07.10.2013г. на К. и наказателно постановление № К-0028215/07.10.2013г. на К. са неотносими към спора, тъй като разглеждат други въпроси, които са без значение за настоящия случай.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА
Доводът на ищците за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, защото не са уведомени за арбитражното производство и назначаването на арбитър, е основателен.
С клаузата на чл. 13.4. от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица, представляващ неразделна част от сключения между страните договор, страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство да се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки арбитражна клауза, са изключили общия процесуален ред по ГПК. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. За да бъде удостоверено, че пратката не е потърсена, е необходимо адресът да е бил посещаван, лицето да не е намерено и да е оставено съобщение от къде лицето да получи пратката, каквито данни по делото не са установени. Доколкото в чл. 13.6. от Общите условия е предвидено субсидиарно приложение на ЗМТА, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА уведомлението се счита получено само след положени усилия за връчването му, старателно издирване или удостоверен опит същото да бъде предадено, каквито данни в случая не са налице. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗМТА уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това, като в хипотезата на връчване на съобщение чрез куриерска служба, удостоверяването трябва да бъде извършено от куриерската служба. На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 ЗМТА, приложим субсидиарно по силата на чл. 13.6 от Общите условия, на ответниците по арбитражното дело е следвало да бъдат изпратени и доказателствата, приложени към исковата молба, за да бъде осигурена възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване не е изпълнено. Поради обстоятелството, че по делото не е установено дали адресът е посещаван и дали е оставено съобщение от къде адресатите могат да получат пратката, и поради това, че в товарителниците е посочено изпращане само на исковата молба и призовката, т. е. не е отразено изпращане на доказателствата към исковата молба, се налага изводът, че ищците /ответници в арбитражното производство/ не са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, което представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищците се позовават на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Твърдението на ищците за нарушение на състезателното начало и равенство на страните в процеса, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за връчване на призовки и съобщения, за да могат ответниците в арбитражното производство /ищци по настоящото дело/ да организират защитата си и ангажират доказателства, е доказано по делото. Нарушението на процедурните правила в арбитражното производство, което е довело и до нарушаване на принципите на гражданския процес за равенство и състезателност /чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ/, които са основполагащи за действащия в страната правов порядък, обаче представлява основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, а не по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Твърденията за нарушаване на принципа за законност и принципа за установяване на истината поради това, че по арбитражното дело ищецът е представил единствено договор за револвиращ заем и общи условия, без доказателства за установяване на размера на вземането, ответниците не са представили доказателства за извършени плащания и арбитърът не е назначил счетоводно-икономическа експертиза съгласно чл. 36 ЗМТА, представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение /нарушение на процесуалните правила/ или неправилно прилагане на материалните норми не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Необходимостта от събиране на доказателства и счетоводна ексепртиза следва да бъдат въведени и преценявани в абритражното производство при новото разглеждане на делото.
Твърдението за нарушаване на принципа на равенството на страните поради това, че арбитърът е бил заинтересован от изхода на делото в полза само на [фирма], не е доказано от ищците, поради което не обосновава отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решение № 752 от 16.11.2011г. по арб. дело № 752/31.10.2011г. на арбитър Ж. Б. следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищците сумата общо в размер 1 160 лв. – разноски за настоящото производство /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/. Разноси на ответника не се дължат, но същият следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 280,74 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА решение № 752 от 16.11.2011г. по арб. дело № 752/31.10.2011г. на арбитър Ж. Б..
ВРЪЩА делото на арбитър Ж. В. Б. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Н. Х. А. и Е. Василева Ц., двете от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/ – разноски за настоящото производство, а по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 280,74 лв. /двеста и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.