О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 08.01. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №5718/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Г., чрез пълномощника му адвокат Д.М., срещу въззивно решение от 06.06.2013г. по гр.д. № 715/2013г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните процесуални въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК : допустимо ли са във въззивното производство доказателства, които не са събрани в от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения; преюдициален ли е спор между страните, при който резултатът от настоящото дело би довел до отхвърляне на иска по първото. Касаторът визира заведен от него срещу ответника по касация иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на сума, представляваща част от продажната цена за процесния имот и направено в производството по него възражение за задържане.
Ответникът по касация А. М. Д. счита жалбата за неоснователна по съображения в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 5231/2012г. по гр.д.№ 16146/2011г. на Варненския районен съд, с което В. С. Г. е осъден да предаде на А. М. Д. и С. Р. Д. владението на подробно описан апартамент, находящ се в [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ответника, обективиран в нотариален акт № №10/2010г. Продажната цена е 36 000 лева, от които 35 500 лева са поет от купувачите ипотечен кредит на продавача към [фирма], а 500 лева са изплатени в деня на сделката. Ответникът владее имота без основание и отказва да го предаде на купувачите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. По отношение на първия въпрос касаторът твърди, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е отхвърлил искането му за приемане на доказателства, поради настъпилата преклузия на чл.133 ГПК. Даденото решение е в съответствие с установената съдебна практика относно допустимостта на нови доказателства пред въззивната инстанция. В случая срокът за отговор по чл.131 ГПК и представяне на доказателства е бил удължен с оглед молбата на касатора до първоинстанционния съд, поради което представяните едва във въззивното производство доказателства не попадат в изключението на чл.266 ГПК. Ето защо в съответствие с установената съдебна практика по прилагане на цитираната разпоредба е отказано тяхното приемане по делото. Вторият въпрос,касаещ преюдициалността на спора по чл.79,ал.1 ЗЗД спрямо спора по чл.108 ЗС, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Даденото разрешение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.229,т.4 ГПК. Спорът за заплащане в пълен размер на твърдяната от продавача цена на имота, не е преюдициален за спора по предаване владението му, тъй като касае облигационно вземане и не рефлектира върху действителността на сделката нито върху вещноправния ефект на договора. Нерелевираните в производството по чл.108 ЗС възражения, в т.ч. и за задържане на имота, не обуславят спиране до приключване на последващо производство, тъй като те са преклудирани. При това положение отказът на въззивния съд да спре производството по делото е в съответствие с установената съдебна практика.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.06.2013г. по гр.д. № 715/2013г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: