ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. София 08.01.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16.12.2015 (шестнадесети декември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5986 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 12 733/05.10.2015 година, подадена от Г. Д. Д., срещу определение № 2068/24.07.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по ч. гр. д. № 2869/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от Г. Д. Д., срещу определение № 7715/08.04.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1766/2015 година, частна жалба с вх. № 11 575/04.05.2015 година. За да обоснове оставянето без разглеждане на частната жалба съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви за това, че обжалваното определение е такова по чл. 122 от ГПК и не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а освен това не е налице изрична законова разпоредба даваща възможност за обжалване то му по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въз основа на тези съображения е прието, че определението по чл. 122 от ГПК не попада в кръга на тези по чл. 274, ал. 1 от ГПК и затова не подлежи на обжалване.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно, а освен това е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 121 от ГПК, която според жалбоподателката дава възможност да се обжалва определението на Софийски градски съд. Изложени са твърдения, че определението по чл. 122 от ГПК е такова във връзка с подсъдността, поради което по силата на чл. 121 от ГПК подлежи на обжалване, доколкото последната разпоредба има предвид всички определения свързани с подсъдността. Сочи се, че само от систематичното място на чл. 122 от ГПК не може да бъде направен извод, че разпоредбата на чл. 121 от ГПК е неприложима. . Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и делото да препрати за разглеждане на компетентния съд.
Ответникът по частната жалба И. С. Д. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Г. Д. Д. е била уведомена за обжалваното определение 28.09.2015 година, а подадената от нея срещу същото частна жалба е с вх. № 12 733/05.10.2015 година. Предвид на това е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
И. С. Д. е предявил пред Районен съд гр. Перник иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между него и Г. Д. Д. граждански брак. Въз основа на този иск е било образувано гр. д. № 4115/2012 година по описа на Районен съд Перник. С определение № 6082/12.12.2014 година съставът на Районен съд Перник е уважил направеното от Г. Д. Д. възражение за липса на местна подсъдност като е прекратил производството пред себе си и е постановил изпращането на делото по компетентност на Софийския районен съд. Това определение е било съобщено на двете страни по гр. д. № 4115/2012 година по описа на Районен съд Перник като не е било обжалвано в установените за това срокове и е влязло в сила. След влизането в сила делото е било изпратено на Софийския районен съд, при който е било образувано гр. д. № 3990/2015 година. С определение от 04.02.2015 година, постановено по това производство е повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд Перник за това кой от тях е компетентен да се произнесе по спора. Компетентен да се произнесе по този спор, съгласно правилото на чл. 122, изр. 2 от ГПК, е бил Софийски градски съд, който с определение № 7715/08.04.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 1766/2015 година е приел, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд Перник и е постановил делото да бъде изпратено на този съд.
Както се посочи Г. Д. Д. е подала частна жалба срещу определението на Софийски градски съд, която е била оставена без разглеждане от състава на Софийския апелативен съд. С оглед на това обжалваното определение не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като тази разпоредба има предвид тези определения, с които въззивният съд се произнася по същество, като оставя без уважение частните жалби срещу преграждащите определения на първоинстанционния съд. Не са такива определенията, с които частната жалба е счетена за недопустима от въззивната инстанция и е оставена без разглеждане. В този случай с определението за оставяне на частната жалба без разглеждане се прегражда възможността съдът да се произнесе по основателността й, но липсва произнасяне по съществото на спора. Затова е налице преграждащо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, което се постановява за първи път от въззивната инстанция, поради което то ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК.
С определение № 7715/08.04.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1766/2015 година е разрешен спор за подсъдност между Софийския районен съд и Районен съд Перник. Този спор е бил повдигнат от Софийския районен съд и е бил разрешен без в производството за това да са участвали страните по иска. Поради това определението на Софийски градски съд е такова по чл. 122 от ГПК. С т. 9, б. „в” от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че определението по чл. 122 от ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че определението по чл. 122 от ГПК не попада в нито една от хипотезите чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК-не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Също така е посочено, че определението по спор за подсъдност не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото (т. 1), нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие (т. 2). В този случай т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС не намира приложение, тъй като в него обжалваемостта е мотивирана с прекратяване и препращане на делото на друг съдебен район, докато с определението чл. 122 от ГПК се определя компетентният съд. Предвид на това разпоредбата на чл. 121 от ГПК не може да обоснове обжалваемостта на определението по чл. 122 от ГПК. Обжалването по чл. 121 от ГПК ще е възможно само за определенията във връзка с подсъдността, които са постановени по повод на възражение за родова или местна подсъдност на една от страните в съдебното производство.
Цитираното ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е задължително за съда и страните в производството, поради което следва да бъде съобразено при преценката на правилността на обжалваното определение на Софийския апелативен съд. След като със задължителната съдебна практика на ВКС е прието, че определението по чл. 122 от ГПК не подлежи на обжалване то съставът на Софийския апелативен съд не е имал законовата възможност да разгледа по същество частната жалба срещу определението на Софийски градски съд и да се произнесе по спора. Затова определението, с което подадената от Г. Димитрова Д. частна жалба срещу определението по чл. 122 от ГПК е оставена без разглеждане е правилно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2068/24.07.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, постановено по ч. гр. д. № 2869/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.