5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 08.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 1698/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество “И. К. и партньори“, [населено място] срещу решение № 1136 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 5791/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1730 от 10.10.2016 г. по т. д. № 5323/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 286 ЗЗД във връзка с чл. 36 ЗА за заплащане на сумата 60 000 лв., представляваща остатък от възнаграждение по договор за правна помощ от 16.03.2015 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора, решаващият състав неоснователно е преценявал дължимостта на уговорения в процесния договор за правна защита и съдействие резултативен хонорар с оглед обема и интензивността на осъществените в полза на ответника действия по процесуална защита, а не само съобразно резултата от делото, в какъвто смисъл е постигнатото между страните съгласие. Освен това, изразява несъгласие и с извода на съда за липса на изискуемото съгласно чл. 284 ЗЗД уведомяване на доверителя от страна на довереника за изпълнението на поръчката, както и отчет за нея, като поддържа, че при съпровождащо поръчката упълномощаване, както е в случая, не се изисква от упълномощения довереник-адвокат да се отчита пред упълномощителя-доверител.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При сключен договор за правна защита и съдействие по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който страните са уговорили заплащането на резултативен хонорар съобразно изхода на делото, следва ли дължимостта на уговореното възнаграждение да се преценява само съобразно резултата от делото или същото се определя според обема и интензивността на действията по процесуалната защита; 2. Какви критерии за определяне размера на дължимото възнаграждение за резултативен хонорар, уговорен при настъпването на благоприятен за страната резултат се прилагат, когато адвокатът е осъществил само част от възложеното представителство по договора за правна помощ; 3. Ако в договора за правна помощ по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, в който е уговорен резултативен хонорар с оглед изхода на делото, страните не са ограничили възможността клиента да ангажира и други адвокати, които да сътрудничат на адвоката при изпълнението на възложеното му с договора представителство, по какъв начин следва да се определи възнаграждението на последния при настъпването на уговорения в договора благоприятен за клиента резултат, ако една част от възложеното по договора е била извършена от него, а друга част от отделно ангажиран от клиента адвокат; 4. Заплаща ли се резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход, на адвоката по договор за правна помощ по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, при оттегляне на поръчката от клиента и в какъв размер“.
По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, аргументирано с твърдението за противоречие на въззивното решение с влязлото в сила решение № 36 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Варненски апелативен съд, а при евентуалност – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се поддържа и по отношение на всички останали въпроси.
Ответникът – [фирма], [населено място] моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.07.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Адвокатско дружество “И. К. и партньори“, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск, въззивният съд е споделил изцяло извода на Софийски градски съд за недължимост на претендираната сума 60 000 лв., представляваща остатък от уговорено и неплатено възнаграждение по договор за правна защита от 16.03.2015 г. Решаващият състав е отчел факта, че на 24.03.2015 г. ответникът е заплатил на ищеца договорения аванс в размер на 25 000 лв., а на 29.07.2015 г., след приключване на въззивното производство с решение за отхвърляне на предявения иск, е заплатил и сумата 60 000 лв.(с ДДС), т. е. половината от уговорения в чл. 3 резултативен хонорар. Недължимостта на останалата част от този хонорар (исковата сума 60 000 лв., представляваща половината от уговорения резултативен хонорар, с ДДС), е аргументирана с това, че постигането на резултата от въззивното производство се дължи в твърде малка степен на извършените от адвокатското дружество (чрез неговите адвокати) процесуални действия, които се свеждат единствено до явяването на адвокат О. А. в съдебното заседание на 01.07.2015 г., в което е прието заключението на допуснатата техническа експертиза и е даден ход на устните състезания. Съдът, въз основа на разменената между процесуалните представители на [фирма] кореспонденция, е установил, че зададените от адвокат А. въпроси към експерта в това заседание, а така също и тезите в пледоарията му по същество, са били подготвени и са му били изпратени от ангажирания отпреди адвокат Г. Ч., т. е. тези действия не са плод на усилията на адвокатското дружество. Отчетен е също и фактът, че макар да е поел ангажимент за представяне на писмени бележки по делото, адвокат А. не е представил такива, а освен това не е взел участие и в развилото се впоследствие производство по чл. 248 ГПК по депозирана от другата страна молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Допълнително, решаващият състав е взел предвид и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства да е извършено уведомяване на търговското дружество като доверител по процесния договор за поръчка (какъвто именно е характерът на договора за правна помощ по чл. 36 ЗА) съгласно изискването на чл. 284 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като значими за изхода на делото, по смисъла на задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на първия въпрос липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че отговорът на същия е предпоставен от тълкуването на сключения между страните договор, т. е. от обсъждането на конкретно доказателство по делото. Освен това, в случая съдът е аргументирал своя извод за недължимост на исковата сума с приетото от него неизпълнение на задълженията по процесния договор за правна защита, която преценка е изцяло в правомощията му на инстанция по съществото на спора и проверката на правилността й е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за неговото допускане.
По отношение на всички останали въпроси отсъствието на изискването да са обуславящи за изхода на конкретното дело се дължи на това, че въззивното решение не съдържа произнасяне по тях. Видно от мотивите на акта, решаващият състав изобщо не е обсъждал нито каква част от уговореното възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката, респ. дали вече платеното му такова е било дължимо, нито е обосновал извода си за недължимост на претендираната сума с факта на оттегляне на поръчката на клиента.
Отделно от изложеното, дори поставените въпроси да се счетат за релевантни, касационното обжалване отново не би могло да бъде допуснато поради недоказаност на заявените основания по чл. 280 ГПК. Решението на Варненски апелативен съд, представено в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не доказва твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по първия поставен въпрос, тъй като не е налице идентичност на случаите. Видно от мотивите на приложения съдебен акт, съдът е направил цялостен анализ на извършените от ангажирания адвокат процесуални и извънпроцесуални действия, в резултат на което е стигнал до извода, че същият е изпълнил всички поети с договора между страните задължения и в резултат на тях е постигнат целения резултат, за който е дължим съответно резултативен хонорар. В този смисъл именно е и изразеното от съдебния състав становище, че „дължимостта на уговореното възнаграждение следва да се преценява само съобразно резултата от делата, а не според обема и интензивността на действията по събирането на доказателствата и процесуалната защита“, т. е. от значение е това, че са изпълнени всички необходими действия, а не какъв е техният обем и интензивност. Следователно, позоваването на цитираната от касатора практика в случая е неоснователно.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено само бланкетно, без да е аргументирано наличието на визираните в него две кумулативни предпоставки – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което, съобразно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липсата на доказателства да са направени такива за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1136 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 5791/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: