ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. София, 08.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2139 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „БГ СОД“ ООД срещу определение на Варненски апелативен съд за прекратяване на производството с връщане като просрочена на частна жалба на ищеца срещу определение на Варненски окръжен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът „Технически университет – Варна“ оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
С определение от 03.12.2018 г. първоинстанционният съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските определението си за прекратяване на производството.
Това определение ищецът е обжалвал с частната жалба, върната с обжалваното въззивно определение.
За да обоснове извода си за просрочие на жалбата, въззивният съд е приел, че препис от определението от 03.12.2018 г. е бил връчен на ищеца със съобщение, в разписката към което е отразена дата на връчване 06.11.2018 г. – очевидно неправилна като предхождаща датата на изпращане на съобщението и датата на постановяване на съобщаваното определение. Позовавайки се на служебна справка в данните, съхранявани в „Бюро призовки“ към Административен съд – Варна, въззивният съд е приел, че датата на връчване на определението е 06.12.2018 г., срокът за обжалване е изтекъл на 13.12.2018 г., съответно подадената на 21.12.2018 г. частна жалба е просрочена.
Определението е неправилно.
Последователна е практиката на касационната инстанция, че доколкото връчването на съдебни книжа поставя началото на редица процесуални срокове, много от които преклузивни, и поради това се явява от съществено значение за упражняването на процесуалните права на страните, то следва да бъде извършвано при стриктно спазване на правилата по чл. 37 и сл. ГПК, както и че извършеното от връчителя удостоверяване на връчването представлява официален документ, ползващ се до доказване на обратното с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените факти.
Това означава, че при установена нередовност на връчването същото следва да бъде прието за неизвършено, съответно последиците му за ненастъпили, както и че е недопустимо нередовното връчване да бъде замествано с други способи за установяването му, извън предвидените в чл. 37 и сл. ГПК.
В разглеждания случай доказателствената сила на удостоверяването е опровергана, тъй като е установено, че извършеното от връчителя удостоверяване на датата на връчване е погрешно – доколкото тази дата е обективно невъзможна като предхождаща датата на постановяване на връчваното определение, следователно извършеното удостоверяване не може да бъде взето предвид.
Същевременно установяването на дата на връчване на съдебни книжа не може да бъде извършено и въз основа на „справки“ във водените от „Бюро призовки“ книги, тъй като такива справки не са предвиден в чл. 37 и сл. ГПК способ за удостоверяване на връчването.
Освен това в конкретния случай следва да се отбележи също, че приложената по въззивното дело „справка“, представляваща описна книга на призовкаря С. С., и фактически не може да послужи за установяване на датата на връчване – на първо място при липсата на подпис и заверка (каквито би следвало да са налице, след като този документ изглежда като препис от официално воден от „Бюро призовки“ регистър) доказателственото му значение е нищожно, а на второ място следва да се съобрази, че връчването е било извършено от призовкаря Д. Г., а не С. С., от чиято описна книга изглежда да е снет преписът.
С оглед изложеното при липсата на редовно връчване и при липсата на доказателства за момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата – упълномощения от жалбоподателя адвокат (чл. 54 ГПК), доколкото такъв момент не е посочен и в по-късно депозираните по делото изявления на жалбоподателя и неговите пълномощници, вкл. дадените от пълномощника-адресат писмени обяснения в проведеното производство по чл. 64 и сл. ГПК, следва да се приеме, че до момента на депозиране на частната жалба 21.12.2018 г. за жалбоподателя срок за обжалване не е започнал да тече, поради което жалбата не е просрочена.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 471/02.07.2019 г. по ч. т. д. № 408/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд и връща делото за продължаване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: