ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
София, 09.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова т. д. № 50299 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Ж. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 09.ХІ.2015г. по в.т.д. № 458/2015г.
Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адв.Ив.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 09.ХІ.2015г. П. е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд от 28.ІV.2014г. по т.д. № 469/2014г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] иск за възстановяване на получени 100 броя лед осветителни тела и 100 броя крепежни скоби и евентуален иск, ако осветителните тела са изразходвани /монтирани/ – за присъждане на 26465лв., представляващи стойността на полученото без правно основание имущество, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че евентуалната претенция е за присъждане на исковата сума, представляваща стойността на полученото без правно основание /посочено по-горе/ имущество, ако то е изразходвано /монтирано/. Приел е за установено, че процесните вещи са постъпили в патримониума на ответната община /въз основа на сключения между ищеца и кметство [населено място] договор, който е нищожен, тъй като кметството не е юридическо лице/ и са монтирани на стълбовете за улично осветление в [населено място]. По този начин Общината е получила вещите при начална липса на основание, но връщането им е невъзможно, тъй като те вече не съществуват във вида и състоянието им при получаването. С оглед на това главният иск е неоснователен. Неоснователен е и евентуалния иск, тъй като е установено, че Общината е монтирала вещите преди да узнае, че ги държи без основание /т.е. узнала е за сключването на нищожен договор/, при което не са налице предвидените в хипотезата по чл.57 ал.2 пр.1 ЗЗД предпоставки за уважаването й. А за да бъде приложена другата хипотеза – заплащане от получателя на онова, с което реално, действително се е увеличило имуществото на ответника посредством държаните от него без основание вещи, не са налице данни по делото за такова увеличение, а и ищецът не е претендирал присъждане на такова увеличение с предявения евентуален иск. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на касатора, че липсва доклад по делото. Като неоснователно е преценено и оплакването, че искът по чл.57 ал.2 ЗЗД е отхвърлен на база невъведено и неоспорено от страните обстоятелство – за момента на узнаването от ответника на неоснователното обогатяване. Съдът е приел в тази връзка, че моментът на узнаването от получателя е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.57 ал.2 ЗЗД и преценката за основателността/неоснователността на предявения на това основание иск не може да се извърши без изследване на това обстоятелство, с оглед на което не е необходимо изрично заявено оспорване от страните относно него.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на твърденията на касатора в касационната му жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК относно правната квалификация на предявения евентуален иск, имаща отношение към допустимостта на решението.
На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС 529.30лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при непредставяне на доказателства за това в този срок касационната жалба ще му бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд П. № 339 от 09.ХІ.2015г. по т.д № 458/2015г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 529.30лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: