О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 09.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1307 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 2060 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.ІХ.2017 г., постановено по т. дело № 333/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 96/4.ХІ.2016 г. на Софийския окръжен съд, ТК, ІV-и с-в, по т.д. № 47/2016 г. в частта му, с която „Виксъни” ЕООД.гр. Мъглиж е било осъдено – на основание чл. 82 ЗЗД-във вр. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „Невен-Зиг Долар” ООД-гр. Стара Загора сума в размер на 32 466.75 лв. (тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнение на сключен помежду им на 6.VІІІ.2012 г. договор за изработка /с предмет доставка, изграждане и пускане в действие на фотоволтаична централа-63.18 kWp/, която сума представлявала разлика между цялото дължимо обезщетение за пропуснати ползи от 52 446.75 лв. и сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), за която е бил уважен предявен като частичен осъдителен иск със същото правно основание с решението по гр. дело № 6586/2012 г. по описа на РС-Стара Загора, както и ведно със законната лихва върху сега присъдената главница от 32 466.75 лв. за периода от 1.ІІ.2016 г. и до окончателното й изплащане. Това решение на първостепенния съд е било потвърдено от САС и в частта му, с която е бил отхвърлен предявен от „Невен-Зиг Солар” ООД срещу „Виксъни” ЕООД осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 9 907 лв., представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху горепосочената главница от 32 466.75 лв. за периода 18.ХІІ.2012 г. – 18.ХІІ.2015 г.
Касационната жалба с вх. № 18770/9.ХІ.2017 г. на ответното по исковете „Виксъни” ЕООД-гр. Костинброд, Софийска област подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, съдържа оплаквания за постановяване на това въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо, касирането му се претендира с довод, че: „Първоинстанционният съд не е събрал и не е разгледал достатъчно доказателства, от които да е категорично видно, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, т.е. пропуснатата полза е предположена от съда и не е била доказана в процеса, докато въззивният съд не е поправил този пропуск, а единствено се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд.”
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът „Виксъни” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два правни въпроса:
1. „Преклудирано ли е възражението за изтекла погасителна давност, направено за първи път пред въззивната инстанция?”;
2. „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото се предполага?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Невен-Зиг Солар” ООД-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща равностойността на изплатен адвокатски хонорар: съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.І.2018 г., а също и списък по чл. 80 СК.
В същия срок за отговор старозагорският търговец е депозирал и своя насрещна касационна жалба (с вх. № 1002/18.І.2018 г.), с която атакува горепосоченото решение на САС „в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за присъждане на 9 907.00 лв., която сума представлява дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от задължението – 32 466.75 лв. за периода 18.12.2012 г. – 18.12.2015 г.” От страна на „Невен-Зиг Солар” ООД се релевира общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното решение в така посочената негова отхвърлителна част, като се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който акцесорния му осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК /респ. по чл. 287, ал. 1 ГПК/ и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на ответното „Виксъни” ЕООД-гр. Костинброд, Софийска област, така и насрещната касационна жалба на ищцовото „Невен-Зиг Солар” ООД-гр. Стара Загора, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ответното по исковете „Виксъни” ЕООД-гр. Костинброд:
За да потвърди решението на първостепенния съд в неговите две части /осъдителна – за сумата от 32 466.75 лв., както и отхвърлителна – за сумата от 9 907 лева/ въззивната инстанция е приела, че установените общи правопораждащи факти на спорното с предходното влязло в сила решение по частичния иск /за присъждането на обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата от 20 000 лв. – бел. на ВКС/ се ползват със сила на пресъдено нещо, позовавайки се в тази връзка на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 89/11.VІІ.2011 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 716/2010 г. Същевременно, при констатацията си за липса на спор между страните по делото относно фактите, които първата инстанция е установила, съставът на САС е препратил – по реда на чл. 272 ГПК, към мотивите й по отношение установяването на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи над първоначално присъдения размер от 20 000 лева, като в тази връзка е била съобразена и преклузията по чл. 133, предл. 3-то ГПК-във вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК: доколкото възражение за изтекла погасителна давност спрямо непредявената досега част от вземането /процесната разлика над 20 000 лв. до пълния размер на претенцията от 57 466.75 лв./ търговецът настоящ касатор е направил едва пред въззивната инстанция /без обаче пропускът му да стори това своевременно „да се дължи на особени непредвидени обстоятелства”/ .
Ето защо, в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата два правни въпроса е бил разрешен не в противоречие, а – напротив, в точно съответствие с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.
Що се отнася до втория, формулиран в същото изложение към жалбата на „Виксъни” ЕООД въпрос и предвид спецификата на „обекта”, предмет на процесния договор за изработка, обвързан с целта по чл. 2, ал. 1, т. 9 от Закона за енергията от възобновяеми източници, той се оказва разрешен не в противоречие, а – напротив, в стриктно съответствие със задължителното за съдилищата в Републиката разяснение, дадено с ТР № 3/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012 г., доколкото: „Невъзможност за увеличаване имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност”.
Отделно от горното ще следва служебно да се констатира, че касаторът „Виксъни” ЕООД няма правен интерес до атакува въззивното решение в частта му за отхвърляне на предявения срещу него „акцесорен осъдителен иск” с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 9 907.оо лева, претендирана от старозагорския търговец ищец като „дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от задължението /32 466.75 лв./ за периода 18.12.2012 г. – 18.12.2015 г.”.
В заключение, обжалваното от „Виксъни” ЕООД въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано /да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика/, нито е било постановено contra legem /до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или пък extra legem /т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/.
2. По насрещната касационна жалба на „Невен-Зиг Солар” ООД:
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Невен-Зиг Солар” ООД искане за това, касаторът „Виксъни” ЕООД ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Ст. Загора: съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.І.2018 г., а също и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2060 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.ІХ.2017 г., постановено по т. дело № 333/2017 г.
О С Ъ Ж Д А „Виксъни” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Костинброд, обл. Софийска, ул. „Стефан Караджа” № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. чл. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на „Невен-Зиг Солар” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски” № 47, ет. І, СУМА в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Ст. Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1307 по описа за 2018 г.