О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 09.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2803 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. Р. против решение № 824 от 19.02.2019 г. по в.гр.д.№ 907/2018 г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2080/20.03.2018 г. по гр.д.№ 1197/2016 г. на РС-Благоевград в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. О., м. „М.”, кв. 384, съставляващ УПИ …. с площ 749 кв.м. при граници: улица, жилищна територия на [община] и имот …., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. е изнесен на публична продан и е постановено получената от продажбата цена да се разпредели между двамата съделители по равно.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила относно способа, по който следва да се извърши делбата. Касатроката счита за неправилен извода, че имота не може да й бъде възложен поради това, че детето, по отношение на което й е предоставено упражняването на родителски права е навършило пълнолетие към момента на приключване на съдебното дирене. Прави оплакване, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като не е изследвала въпроса за поделяемостта служебно, каквото задължение има, тъй като нормите на чл. 349, чл. 350 и чл. 353 ГПК се прилагат служебно. Моли да й се възложи процесния имот на основание чл. 341, ал.1 ГПК, или да й се разпредели първия етаж, а ответникът да получи втория етаж, за който да се изгради отделно стълбище.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, тъй като въззивната инстанция не е поправила пропуските на РС, като не е извършила необходимите действия и задължи страните да заплатят необходимите такси, предвид отказа на едната страна да ги извърши. Формулирани са следните въпроси: 1. задължен ли е въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанциония съд във връзка със задължението му служебно да събере доказателства, без които не би могъл да постанови правилен съдебен акт, 2. длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните и да направи свои изводи, независимо от направените от първата инстанция. 3. от какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ, по който да се извърши делбата когато броят на съделителите е равен или по-малък от допуснатите до делба имоти. По третия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р № 91/04.04.2019 г. по гр.д.№ 3959/2018 г. на ІV гр.о. и Р № 224/21.11.2016 г. по гр.д.№ 2378/2016 г. І гр.о., Р № 634/04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378/2009 г. на ВКС, І гр.о. и Р № 60/26.06.2010 г. по гр.д.№ 534/2009 г. на ВКС, І гр.о.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод. С влязло в сила решение е допусната делба между тях при равни права на недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. О., м. „М.”, кв. 384, съставляващ УПИ …. с площ 749 кв.м. при граници: улица, жилищна територия на [община] и имот …., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. Касаторката е поискала възлагане на допуснатия до делба имот на основание чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като родителските права върху роденото от брака дете А. са предоставени на нея и тя няма друго жилище. Детето е родено на 16.11.1998 г. В производството пред РС са изготвени три СТЕ с в.л. Г.. Според първото заключение, от дворното място могат да се образуват два парцела, като в единия /източния/ с лице 17,70 л.м. и площ 428 кв.м. попадне изцяло жилищната сграда, а в другия / западния с лице към улицата 15,40 л.м. и площ 350 кв.м. има гараж, който не е предмет на иска за делба, а границата между тях отстои на около три метна разстояние. Двуетажната масивна жилищна сграда обаче е построена като еднофамилно жилище, макар във всеки от двата етажа да са предвидени помещения за санитарен възел. Според вещото лице, предложило първи вариант за обособяване на две самостоятелни жилища от всеки от етажите, следва да се изгради стълба за втория етаж с размери 2,50 на 5,00 м. на местото на дървен навес от към западната фасада на къщата и да се пробие врата в едната от двете спални на двтория етаж, а съществуващото стълбище да се отдели със стена. Това преустройство следва да се извърши по одобрени проекти и със строително разрешение, а съществуващите В и К и ел. инсталации следва да се разделят по етажи. Не е възможно отделяне на етажите при съществуващото стълбище чрез обособяване на входно антре пред стълбата, тъй като разстоянието от вратата до първата стълба е недостатъчно – 90 см. Вторият вариант, предложен от вещото лице е единия дял да съдържа само западната част от парцела, обособена като самостоятелен УПИ, а източната част с къщата да остане в другия дял, а неравенството в дяловете да се уравни в пари. Във второто заключение, вещото лице е предложило и трети вариант, според който първия етаж, ведно с двете помещения в сутерена – складово и котелно и източната част от дворното място са в единия дял, а втория етаж и таванското пространство и западната част от дворното място Достъпът на първия етаж до покрива ще става чрез изграждане на моряшка стълба. Достъпът до втория етаж ще става чрез изграждане на стълба с размери 3 м./3 м. с право на преминаване през източния обособен УПИ. РС е изискал становище за делба на дворното място от главният архитект, според което дворното място е поделяемо, съгласно чл. 19 ЗУТ. Проект обаче не е представен от страните и не е одобрен. Относно жилищната сграда, въпреки дадената възможност на страните, те не са инициирали действия по изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на всеки от етажите като самостоятелно жилище.
РС е оставил без уважение претенцията за възлагане на допуснатиуя до делба недвижим имот на основание чл. 349, ал.1 ГПК тъй като детето, по отношение на което е било предоставено упражняването на родителски права, е навършило пълнолетие в хода на производството, преди приключване на съдебното дирене. Прието е, че жилищната сграда е неподеляема, тъй като не са представени проекти за разделяне на етажите. Невъзможно е и тегленето на жребий, поради неравностойност на двата дяла.
Въззивната жалба съдържа същите оплаквания, както и касационната.
Въззивният съд е обсъдил доказателствата и е изложил същите мотиви, поради което е потвърдил решението на РС. Предвид навършването на пълнолетие на детето А. през 2016 г. и приключване на съдебното дирене на 05.02.1018 г., и въззивната инстанция е приела, чл. 149, ал..1 ГПК е неприложим. Този извод съответства на приетото в т.5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като е съобразила, че нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК е аналогичен на чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ .
Въззивният съд е констатирал, че и до приключване на производството и пред втората инстанция не са инициирани действия от страните за изготвяне на проект за разделяне на дворното място по чл. 201 ЗУТ и на жилищната сграда, съгласно чл. 203 ЗУТ, които да бъде изпратен за провеждане на административната процедура по одобряването им от главният архитект. Предвид бездействието на страните, съдът е приел, че имота е неподеяем и единствената възможност за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична продан.
Не кореспондира на мотивите на въззивната инстанция поставеният втори въпрос за задълженията на съда да обсъди доказателствата и да формира самостоятелни изводи от тях. Тя е изпълнила това задължение, поради което този въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Не кореспондира на материалите по делото и формулираният първи въпрос. Първата инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, които въззивната да е следвало да поправи. Изследван е от РС въпросът за поделяемостта на процесния имот, изискано е становище от главният архитект. Страните обаче не са инициирали действия по изготвяне на проекти за разделяне на дворното място и на сградата с оглед обособяване на отделни дялове. Отделянето само на част от дворното място в отделен дял, в което има изграден гараж, който не е предмет на спора би довело до два изключително неравностойни дяла, които не могат да се разделят между съделителите, които са с равни права, а същевременно това е и неудобство за теглене на жребий. / ПП-7-73, т.5/. Въззивното решение е съобразено със съдебната практика – решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ІІ г. о; решение № 165 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 900/2011 г. на ІІ г. о., решение № 91 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на І г. о. и решение № 9 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1375/2017 г. на ІІ г. о., която приема, че способът на чл. 353 ГПК за извършване на делбата е приложим в случаите, когато съществува възможност във всеки дял да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, както и че разпределение на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. Когато дяловете съществено се различават по стойност и се състоят от разнородни по вид и предназначение имоти, като например дворно място с жилищна сграда и дворно място с гараж, който не е предмет на делбата, не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни, и при липса на съгласие за обособяване на имотите в самостоятелни дялове. В този случай делбата следва да се извърши чрез изнасянето на делбеното имущество на публична продан. Възможността за поделяемост с неравностойни и нееднородни имоти е ирелевантна за избора на законосъобразен способ за извършване на делбата, тъй като влиза в противоречие с принципа за равноправие на съделителите. Затова съдът, като е приел да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан, не е постановил решение в противоречие със съдебната практика.
Действително за съда съществува задължение да изследва дали имота е поделяем и той е изпълнил това си задължение. Изготвянето на проекти е свързано с големи разходи и е инициатива на страна по спора, която поема и риска, ако проекта не бъде одобрен. Съдът няма служебно задължение да изготви инвестиционни проекти по аргумент от съдържанието на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ, а само да изпрати изготвените такива на главният архитект на общината за одобряване. С решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4692 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 3511 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о. се приема, че бездействие на сэда по отношение на необходимостта да бъдат предприети действия по привеждане на проект за разделяне на един имот в съответствие с изискванията на ЗУТ и други закони е налице, ако този проект е бил изпратен от съда за становище на главния архитект на общината или на друг компетентен да дава такова становище административен орган и в адресирано до съда и страните становище този орган е дал предписания, които не са били изпълнени въпреки дадените от съда указания. Ако е налице прието от съда заключение за поделяемост на имота и изработен от вещото лице проект за разделянето, съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на компетентния орган. Само ако, след постъпване на становище с дадени предписания за необходимостта проектът да бъде преработен и след дадени от съда указания в тази насока, съделителите не предприемат действия по преработване на проекта, може да се приеме, че е налице тяхно бездействие. В случая вещото лице е посочило, че е възможно обособяването на всеки от етажите в самостоятелно жилище, но след изграждане на ново стълбище, избиване на врата за втория етаж, изграждане на стена, преграждаща сегашното стълбище, разделяне на инсталациите на всеки от етажите, т.е. представените от вещото лице чертежи на разпределението на всеки от етажите не съставлява инвестиционен проект и за съда не е съществувало задължение да изпрати този чертеж за одобрение, а инвестиционен проект не е изготвен. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Относно способът за извършване на делбата, съдът е разгледал приложимостта на всеки от тях и е изложил мотиви защо са неприложими чл. 349, ал.1, чл. 253 ГПК и те кореспондират на даннните по делото. Затова не се допуска касационно обжалване по третия въпрос. Поради непредставяне на инвестиционни проекти, допуснатия до делба имот е само един, делбата на който е възможна само чрез изнасяне на имота на публична продан.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 824 от 19.02.2019 г. по в.гр.д.№ 907/2018 г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2080/20.03.2018 г. по гр.д.№ 1197/2016 г. на РС-Благоевград в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. О., м. „М.”, кв. 384, съставляващ УПИ …. с площ 749 кв.м. при граници: улица, жилищна територия на [община] и имот …., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. е изнесен на публична продан и е постановено получената от продажбата цена да се разпредели между двамата съделители по равно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: