О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 411/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Н. П., подадена чрез адв. Е. Нанова, против определение № 252 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 532/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. Н. П. за допълване на съдебното решение № 166 от 21.03.2011 г., постановено по същото дело, с произнасяне по оценката на поставения в неин дял имот, представляващ жилищна сграда / бивш кантон/ със застроена площ 57.78 кв.м., построен в държавен имот.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да остави без разглеждане молбата за допълване на въззивното решение, постановено по гр.д. № 532/ 2010 г. с произнасяне относно оценката на поставения в дял на молителката недвижим имот, съдът е приел, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 250 ГПК. Изводът е обоснован с това, че производството по гр.д. № 532/2010 г. по описа на Софийски окръжен съд е било образувано по въззивна жалба от Н. Н. П. против първоинстанционното решение, постановено от Районен съд Своге на 29.03.2010 г. по гр.д. № 261/06 г. в частта му, с която са били уважени предявените от съделителя Ц. Н. Н. против Н. П. претенции по сметки по чл. 286 ГПК/ отм./, с предмет заплащане на подобрения, извършени от последния в делбените имоти. Предвид размера на всяка от претенциите, който е бил под определения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, въззивното решение като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила от датата на постановяването му – 21.03.2011 година. Молбата за допълването му е била подадена на 02.05.2011 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 250 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Срокът, в който страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане, е едномесечен, съгласно чл. 250 ГПК и започва да тече от връчване на решението или от влизането му в сила. В счучая въззивното решение като постановено по искове за парични вземания, всеки с цена под 5000 лв., не е подлежало на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК, поради което, съгласно чл. 7, ал.2 ГПК съдът не е имал задължение да връчи препис от него на страните. Решението като необжалваемо е влязло в сила от датата на постановяването му и оттогава е започнал да тече едномесечния срок по чл. 250 ГПК, който е изтекъл на 21.04.2011 година, четвъртък, работен ден. Молбата за допълване на въззивното решение е подадена на 02.05.2011 година, поради което правилно въззивният съд е приел, че е подадена след изтичане на законовия едномесечен срок. Носнователни са доводите на жалбоподателката, че предвид извършените във въззивното производство процесуални действия по събиране на доказателства, е очаквала въззивното решение да й бъде съобщено от съда. Срокът по чл. 250 ГПК е преклузивен и неспазването му съставлява пречка за разглеждане на молбата за допълване на решението.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 252 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 532/2010 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: