О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София 11.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1371/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” ЕООД, гр. П., срещу въззивно решение № 90 от 7.04.2009 г. по гр. дело № 67/2009 г. на
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е разрешен в противоречие с представените решения – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.201, ал.2 КТ когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Ответникът по касационната жалба Й. М. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че Й. М. С., пострадал при трудова злополука, настъпила на 7.12.2006 г. не е допуснал груба небрежност и не е намалил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 9000 лв., на основание чл.201, ал.2 КТ. Според жалбоподателя въпросът за приложението на чл.201, ал.2 КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените решение № 1* от 13.01.2009 г. по гр.д. № 1908/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на ВС, ІV г.о.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата, включително и от състави на Върховния касационен съд. Проява на груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ е налице когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. При проявена груба небрежност от работника обезщетението по чл.200 КТ се намалява. В случая въззивният съд е приел, че няма основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице проявена от увредения работник груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ. Този извод на съда е изграден с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка. По поставения правен въпрос не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и разрешенията дадени в цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС и ВС. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК ще е налице, когато правния въпрос, от който зависи изходът на делото е разрешен от въззивния съд в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В представеното решение на състав на ВКС не е разрешаван въпроса за приложението на чл.201, ал.2 КТ, а в решението на състав на ВС е направено разграничение между съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД при деликната отговорност и грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ при отговорността по чл.200 КТ. Или в посочените решения не е разрешен поставения от жалбоподателя въпрос, а и следва да се има предвид, че разрешението на поставения въпрос по всяко конкретно дело е различно, тъй като това е въпрос на конкретна фактическа обстановка установена по всяко едно от делата, а не се дължи на различно приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 7.04.2009 г. по гр. дело № 67/2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.