ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№11
София, 13.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2978/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Г. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 617 от 24.04.2008 год. постановено по гр. д. № 25/2008 год., с което е оставено в сила решение № 277 от 30.11.2007 год. по гр. д. № 360/2007 год. на Белослатинския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждането на ответника да не му пречи сега и за в бъдеще да има достъп, да владее и ползува герана, да му се възстанови владението и ползуването на същия намиращ се между двата имота на основание чл. 75 ЗС.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд не се е произнесъл по предявения владелчески иск с правно основание чл. 75 ЗС, като се е ръководел от обстоятелството, кой е собственик на имота, в който се намира герана, въпрос според жалбоподателя относим към установителен иск за собственост. В тази връзка представя решение № 796 от 15.04.1967 год. по гр. д. № 419/1967 год. на ВС І г. о. и решение № 1* от 12.06.1967 по гр. д. № 635/1967 год. на ВС І г. о. В изложението се сочи и процесуално нарушение на съда, отказал да допусне свидетели за определени обстоятелства относими към предявения иск.
Ответникът Г. И. Г. в писмен отговор (възражение) на касационната жалба излага съображения по съществото на спора за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен владелчески иск по чл. 75 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за нарушено владение съдът е приел, че процесният геран представлява подобрение в имота на ответника, в режим на търпимост с оглед разпоредбите на сега действащия ЗУТ, до който ищецът е бил допускан да черпи вода по уговорка с ответника, без това да е довело до установяване на фактическо владение върху герана от страна на ищеца с намерение за своене. Подобно ползуване съдът е посочил, че има характер на търпими действия по волята на собственика и затова единствено той може да определи неговата продължителност и обем. При тези обстоятелства съдът е посочил, че ищецът не е владял процесния геран, поради което няма негово нарушено владение, като основание за отхвърляне на иска.
С оглед изложението и данните по делото съществения материалноправен въпрос, за който се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика се отнася до предмета на делото, респ. до правното естество на владелческия иск по чл. 75 ЗС, до неговия фактически състав в паралел с установителния иск за собственост.
Предмета на делото винаги е съществен материалноправен въпрос, тъй като, чрез него се определя спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, чието правно естество следва от основанието и петитума на иска и се квалифицира от съда въз основа на дадена правна норма. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със посочената от жалбоподателя и трайно установена съдебна практика, относно съдържанието и правното естество на владелческия иск по чл. 75 ЗС. Предпоставки за успешно упражняване на иска за възстановяване на владение и отстраняване на пречки и смущения при владение на недвижим имот е наличност на владение, т. е. лицето което търси правна защита трябва да се е намирало в състояние на фактическо владение. Лице, което е упражнявало въздействие върху имота като държател (наемател, заем за послужване и др.) или фактическото състояние е създадено в резултат от търпими действие не може да се ползува от посесорната защита по чл. 75 ЗС. За да бъде защитено с общия посесорен иск владението трябва да е продължило шест месеца. Доказването на тези предпоставки са в доказателствена тежест на ищеца. Искът се предявява срещу извършителя на отнетото владение или автора на самоуправно лишаване на владелеца от фактическа власт върху имота. В рамките на процеса по посесорния иск не може да се решава въпроса дали лицето отнело владението е собственик и поради това ответникът не може да противопостави на ищеца възражение, че е собственик на имота. Той може да се брани с възражения, които изключват самоволния характер на действията, упражнил върху фактическото владение на ищеца – че ищецът не е владелец, а държател, че не е имало шестмесечно владение или че го е допускал по уговорка. В този смисъл съдът е спазил съотношението между владелческите искове и петиторните искове и е отхвърлил иск за нарушено владение, изхождайки от неговите предпоставки. По този начин материалноправния въпрос за предмета на делото не е разрешен от съда в противоречие със съдебната практика по исковете за нарушено владение.
Наведените в Изложението доводи относно недопуснати от въззивния съд доказателства имат отношение към разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК и не следва да бъдат обсъждани в производството по приложното поле за допускане на касационно обжалване.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617 от 24.04.2008 год. по гр. д. № 25/2008 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ