О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 11
гр.София 19.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4142/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 8* от 21.03.2008 год. от адв. К, пълномощник на В. Г. Л., В. П. Л. , В. П. Л. и Ю. П. Л. от гр. С., срещу въззивното решение от 12.03.2008 год. по гр.дело № 2131/2007 год. на Софийския градски съд, ІV”а” състав в частта, с която е оставено в сила решението от 26.03.2007 год. по гр.дело № 14221/2006 год. на Софийския районен съд, 64-ти състав за отхвърляне на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу „Б”О. , за разликата над уважения размер от по 5 000 лева до пълния претендиран размер от по 40 000 лева за всеки един от тях. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в пълния предявен размер. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето на въззивния съд по съществения материалноправен въпрос по приложението на чл.52 и чл.201, ал.2 КТ при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди от трудова злополука.
Касационната жалба с вх. № 12273/07.05.2008 год. е подадена и от „Б”О. , гр. С. с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за обезщетение и отхвърляне на претенциите изцяло, а при условията на евентуалност – намаляване размера на присъдените обезщетения. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: налице ли е трудова злополука, когато пострадалият работник умишлено е причинил увреждането си; като се е привел в състояние на тежко алкохолно опиянение и трябва ли да се присъдят разноски в полза на ответника, съответно на отхвърлената част от иска; б/ необходимост от ясна дефиниция на понятията при трудова злополука, и конкретно: възможно ли е работник, погълнал алкохол, равняващ се на 800 мл твърд алкохол, при което е получено тежко подтискане на централната нервна система, със силно изразени груби нарушения в мисловната дейност, равновесието, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, до изпадане в кома, да извършва каквато и да е работа в интерес на предприятието и следва ли работодателят да носи отговорност по чл.200 КТ, след като работникът сам се е привел в състояние „до изпадане в кома”, според заключенията на медицинските експертизи, което представлява пряка и непосредствена причина, довела до настъпване на смъртта?
По жалбата на В. Г. Л., В. П. Л. , В. П. Л. и Ю. П. Л.
П. за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са налице.
С чл.212 КТ е предвидено субсидиарно прилагане на общите правила на гражданската отговорност за неуредените в раздел първи на глава десета от КТ въпроси на имуществената отговорност на работодателя за причиняване смърт на работника и служителя. В чл.200, ал.3 КТ изрично е предвидено обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер се определя от съда по справедливост /чл.212 КТ във връзка с чл.52 ЗЗД/, като в случаите, при които пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, дължимото обезщетение подлежи на намаляване /чл.201, ал.2 КТ/. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, както и отношенията между пострадалия и неговите близки, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл, основанието за допускане на касационно обжалване на решението, сочено от ищците, а именно, че е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.201, ал.2 КТ, не е налице. Най-напред, с допълнителната молба от 25.07.2008 год. ищците не сочат конкретни решения на ВКС по идентични казуси, които да съдържат един или друг размер на обезщетението за неимуществени вреди при причинена смърт на работника или служителя, за да се съпоставят с размерите на обезщетенията, определени от въззивния съд с обжалваното решение. На следващо място, липсва основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението от 25.07.2008 год. се поддържа, че с касационното решение следва да се уеднаквят решенията на различните съдилища за присъждане на обезщетения в резултат на непозволени увреждания, като понятието „справедливост” да намери единно измерение от различните съдилища. Предвид спецификата на всеки отделен случай на отговорност на работодателя за неимуществени вреди при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, определянето на размера на обезщетението не попада в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон би било налице, когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
По жалбата на „Б”О. <Оод&@О.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, илюстрирана с посочените решения: № 1* от 03.10.2005 год. по гр.дело № 1407/2003 год.ІІІ г.о., № 1* от 17.07.1995 год. по гр.дело № 3522/1994 год.ІV г.о. и № 1* от 10.11.1993 год. по гр.дело № 86/1993 год.ІV г.о.
Първото от посочените решения на ВКС изяснява фактическия състав на трудовата злополука, съобразно действащата към 10.03.1999 год. материалноправна уредба на трудовите злополуки, като възпроизвежда дефиницията, дадена с чл.56 ППЗП/отм./, докато обжалваното решение е основано на действащите към 18.08.2005 год. разпоредби на чл.55, ал.1, чл.60, ал.3 и чл.117 от К. за социално осигуряване/КСО/, както и на чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. С чл.55, ал.1 КСО беше изоставен термина „травматично увреждане” по отмененото законодателство, но с термина „внезапно увреждане на здравето” не се променя по същество характера на увреждането, като елемент на понятието „трудова злополука”. Вторият конститутивен признак на трудовата злополука, а именно функционалната връзка с изпълняваната работа, изразен в чл.55, ал.1 КСО чрез формулата „през време и във връзка или по повод на извършваната работа” е останал непроменен. Тази функционална връзка нормално се установява с документите за установяване на злополуката, като наличието й може да се доказва и с други доказателства, събрани по делото.
Решение № 1* от 17.07.1995 год. по гр.дело № 3522/1994 год.ІV г.о. и решение № 1* от 10.11.1993 год. по гр.дело № 86/1993 год.ІV г.о. са посветени на грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, като подчертават, че тя се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите действия, който съзнава, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Обжалваното въззивно решение не противоречи на посочените решения, както и на постоянната практика на ВКС, съгласно която с груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/, като форма на непредпазливата вина по терминологията на наказателното право. В този смисъл, като е приел, че наследодателят на ищците е допуснал груба небрежност, управлявайки крана след употреба на алкохол с висока степен на концентрация/4,5 промила/, чрез подвижния пулт за управление, вместо от кабината и без предпазна каска, въззивният съд е съобразил решението си с практиката на ВКС по приложението на чл.201, ал.2 КТ. Липсва противоречие на решението и с практиката по отговорността за разноски.
Не са налице предпоставките и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Основание по този текст от процесуалния закон ще е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос не попада в хипотезите, които има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разграничението между грубата небрежност и умишленото увреждане, причинено от пострадалия /чл.201, ал.1 КТ и чл.55, ал.3 КСО/, при което не е налице трудова злополука и съответно липсва основание за възникване на имуществена отговорност на работодателя за обезвреда, не се затруднява от непълноти или неясноти на правните норми, нито се налага да се прави за първи път или да е свързано с изоставяне на едно тълкуване на закона и възприемане на друго.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.03.2008 год. по гр.дело № 2131/2007 год. на Софийския градски съд, ІV”а” състав, по жалба вх. № 8* от 21.03.2008 год., подадена от адв. К, пълномощник на В. Г. Л., В. П. Л. , В. П. Л. и Ю. П. Л. от гр. С., както и по жалба вх. № 1* от 07.05.2008 год., подадена от „Б”О. , гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: