О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 05.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 597 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 17.11.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 5931/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е отменено решение № ІІ-ХХІІ-94/22.12.2009 г. по гр. дело № 35602/2009 г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено осъждане на жалбоподателя да заплати на Д. Х. Д., по предявените от последния искове с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата 7 820 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по писма за намерения от 06.11.2007 г. и от 20.11.2007 г., ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 607 лв. – лихва (обезщетение) за забава за периода 15.05.2008 г. – 14.11.2008 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Х. Д. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три материалноправни въпроса: 1) “кои правни норми са приложими към договорите за право на първа опция за сключване на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между страните?”; 2) “налице ли е, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, липса, неосъществяване или отпадане на основанието, на което е платена договорената цена на опцията, при неупражняване на същата в договорения срок, след като във всеки договор е уговорено при такъв случай тя да остане изцяло в полза на страната, която е предоставила опцията?”; 3) “налице ли е в този случай неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД на страната, която е предоставила опцията?”. По отношение и на трите въпроса се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа и се излагат съображения, че те били от значение за изхода на конкретното дело, тъй като били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, на първо място, че подписаните от страните два документа, озаглавени “писмо за намерения” от 06.11.2007 г. и от 20.11.2007 г., обективират сключени между страните договори, с които е уговорено, че най-късно до 31.12.2007 г. те могат да сключат предварителен договор за продажба на описаните обекти (имоти), като срещу заплатената от ищеца сума, ответникът-касатор се е задължил до посочената дата да не предлага същите на трети лица, но след тази дата има това право. Прието е за уговорено между страните и че ако предварителен договор не бъде сключен до посочената дата, ответното дружество има право да задържи заплатените суми, но в случай, че то не получи разрешение за строеж за изграждане на комплекса от жилищни сгради за съответните апартаменти до същата дата 31.12.2007 г., ищецът има право да прекрати споразумението (развали договора) и да получи платените суми съгласно него, като изрично е уговорено и че споразумението (договорът) се прекратява при изтичане на уговорения в него срок – 31.12.2007 г., в случай, че не е сключен предварителен договор, или със сключването на такъв преди тази дата. Прието е за безспорно по делото, че ищецът е платил на ответника процесната сума по двете писма за намерения. Решаващо за крайния извод на въззивния съд за основателността на предявените искове, е разрешаването от него на основния спорен между страните по делото въпрос – бил ли е ответникът-касатор изправна страна по двата процесни договора, след като до 31.12.2007 г. не е получил валидно разрешение за строеж за изграждане на комплекса от жилищни сгради. По отношение на този основен спорен въпрос въззивният съд е приел, че към датата на уговорения падеж на задължението му – 31.12.2007 г., ответникът-касатор не е разполагал с валидно разрешение за строеж, тъй като е имало такова, издадено на 13.12.2007 г., но то е влязло в сила едва на 10.01.2008 г. – след уговорения падеж. С оглед на това, съставът на СГС е приел, че сключените между страните срочни договори са били развалени, поради неизпълнение от страна на ответника-касатор, респ. – че с това е отпаднало основанието, на което той е получил цената по тях – процесната сума.
От горното е видно, че първият посочен от жалбоподателя материалноправен въпрос представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той е включен в предмета на спора по делото и неговото разрешаване е обуславящо правните изводи на въззивния съд. Макар последният да не е квалифицирал процесните договори като “договори за право на първа опция за сключване на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти”, както те се сочат от касатора, то решаващият съдебен състав еднозначно е изходил от положението, че те представляват ненаименовани договори, сключени между страните по делото в рамките на свободата на договаряне. Въззивният съд, също така е приложил при разрешаването на спора по делото, общите правила за сключването и действието на договорите, за изпълнението и неизпълнението на договорните задължения, намиращи се в общата част на ЗЗД. Тези общи правила са приложими, както по отношение на всички договори, които са изрично регламентирани в особената част на ЗЗД, – доколкото там няма специални правни норми, дерогиращи приложението на общите такива, така и по отношение на всички ненаименовани договори, които не са изрично уредени в особената част на ЗЗД (каквито представляват и двата процесни писмени договора, сключени между страните по делото). Това, възприето и по настоящото дело от въззивния съд, разрешение на първия посочен от касатора материалноправен въпрос, е очевидно – то ясно и еднозначно следва от общите принципи на българското гражданско право и от системата на българското гражданско законодателство; то трайно е възприето и от съдебната практика, включително тази на ВКС. Тази константна съдебна практика не се нуждае от промяна, нито поради това да е създадена при неточно тълкуване на закона, нито поради законодателни промени или поради изменения на обществените условия. Ето защо първият правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателя, не е от значение, както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (предвид и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите два материалноправни въпроса, посочени от касатора, не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като те не са обусловили правните изводи на въззивния съд по делото (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В предмета на спора по делото изобщо не са включени, респ. въззивният съд не е и разглеждал, нито общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, нито хипотезите на начална липса или на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, които се сочат във формулировката на тези два въпроса. Предявеният по делото главен иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – ищецът претендира връщане на платеното на ответника по двата процесни договора, като твърди, че те са развалени, поради неизпълнението им от страна на ответника, т.е. че е отпаднало основанието за плащането на процесната сума. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че ответникът-касатор действително е неизправна страна по процесните договори, които са били развалени, респ. приел е за доказан и основателен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – така, както той е предявен. Това разрешение е съобразено и със задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г. Формулировката на втория посочен от касатора материалноправен въпрос, в който се сочи хипотезата на отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, обаче изхожда от съвсем различна постановка, а именно – от хипотеза, при която ответникът-касатор е изправна страна по процесните договори – изпълнил е договорното си задължение за снабдяване с валидно разрешение за строеж в уговорения срок. Такова изпълнение от страна на ответника-касатор, респ. такова развитие на договорните отношения между страните, обаче не е прието за установено по делото, поради което въззивният съд не е разрешавал и такъв правен въпрос, както той е посочен в изложението на касатора – налице ли е отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за плащането на процесната сума по двата процесни договора, предвид уговорките в тях, т.е. когато те не са били развалени с обратна сила, поради неизпълнение от страна на касатора.
По горните съображения в случая няма основание и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение – по формулираните от страна на жалбоподателя правни въпроси и в сочената от него хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 17.11.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 5931/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.