О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 06.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 731/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 273 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 266/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-г състав са уважени предявените от И. С. Ж. от гр. С. против “Т” ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, като е признато, че уволнението му от клона на банката в гр. С. е незаконно, възстановен е на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5299,98 лв.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Относно допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1- противоречие с практиката на ВКС и т.3- т.к. произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищецът оспорва наличието на основание за допустимост на жалбата, като я намира за неоснователна и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по договор от 19.07.2003 г., като е назначен на длъжността “Контрольор по проверки и събиране на вземания”. С допълнително трудово споразумение от 29.03.2005 г. е преминал на длъжността “Р” в дирекция “П” в банката на ответника. Нарушенията, които е допуснал, са извършени в периода м.ноември 2004 г. до м. януари 2005 г., а уволнението му е извършено със заповед от 11.10.2005 г., когато вече е бил на новата длъжност. За да уважи исковете въззивният съд е изложил съображения, че уволнението е незаконно, тъй като санкцията е наложена за неизпълнение на задължения за друга, незаемана по време на реализиране на дисциплинарната отговорност, длъжност. Прието е, че правото на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде реализирано само в рамките на съществуващото към момента на извършване на нарушението правоотношение.
С оглед на данните по делото и съдържанието на касационната жалба, в която са включени и елементи от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че това е и същественият за изхода на делото материалноправен въпрос, тъй като определя дали уволнението е извършено правомерно.
В подкрепа на първото основание за допускане на касационно обжалване касаторът представя решение № 1* от 27.10.2005 г. на ВКС ІІІ г.о., но от неговото съдържание не може да се направи извод, че обжалваното решение му противоречи. Съществените материалноправни въпроси, които са обсъждани в двете решения поначало са различни, така че не може да се поддържа, че са намерили противоречиво разрешение от съдилищата, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По цитираното р. № 1658/05 г. е бил спорен въпросът кое свое задължение е нарушил служителят, включено ли е то в новата длъжностната характеристика при промяна на длъжността или произтича от нарочна заповед на работодателя, която не е била отменена. Касае се и за различна фактическа обстановка, обусловила налагането на дисциплинарно наказание, поради което следва да се приеме, че твърдението на касатора за противоречива съдебна практика не е доказано и обжалването не следва да се допуска.
Противоречието в крайния резултат, до който са достигнали първоинстанционният и въззивният съд, като единият е отхвърлил, а другият уважил исковете, не покрива хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като това са решения на две съдебни инстанции в едно и също производство, докато законът има предвид влезли в сила решения по различни, макар и сходни казуси, решени противоречиво от съдилищата.
Касаторът не обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице визираното основание за допускане на касационно обжалване не е достатъчно само да се посочи, че разглеждането от ВКС на поставения материалноправен или процесуално правен въпрос би имало значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото- т.е. да се цитира текста на закона, а следва да се изложат конкретни съображения и искането да се мотивира и обоснове. Прието е това основание да се свързва с отсъствието на съдебна практика по даден въпрос, или с необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде променена, както и когато трябва да се приложи непълна, неясна или противоречива правна норма- обстоятелства, по които касаторът не излага никакви съображения.
Извън горното следва да се посочи, че и известната съдебна практика е в смисъла, в който е постановено и обжалваното решение- напр. р. № 1217/ 23.076.2002 г. по гр.д. № 1487/ 2001 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Водим от изложеното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 266/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: