О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 13.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 712 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” ЕООД, гр. Ц. чрез процесуален представител адв. Е срещу решение № 36 от 08.05.2009г. по в. т. дело № 74/2009г. на Апелативен съд Б. , търговски състав, с което е оставено в сила решение № 313 от 03.02.2009г. по т. дело № 82/2008г. на Бургаски окръжен съд и въззивникът „М” ЕООД, гр. Ц. е осъден да заплати на П. „П”, гр. Ц. сумата 750 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт Бургаски окръжен съд е осъдил ответника „М” ЕООД, гр. Ц. да заплати на ищеца П. „П”, гр. Ц. сумата 16 377,86 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на цената на платени консумативи /ел. енергия и вода/ по договор от 11.01.2006г., заедно със законната лихва върху 14 811,83 лв., считано от 22.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 555 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГП. в писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГП. , като сочи, че същественият процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на първоинстанционното решение съобразно предявения иск чрез въведените в исковата молба обстоятелства и петитум, е решен в противоречие с практиката на ВКС, а същественият материалноправен въпрос „на кого следва да се престира задължението за заплащане на консумативните разходи за наетия имот при липса на изрична уговорка в договора за наем” е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът П. „П”, гр. Ц. чрез процесуалния си представител адв. Р. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГП. , доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, тъй като Бургаски окръжен съд се е произнесъл по предявения иск – заявена е претенция за договорено заплащане от наемател на разходи за консумативи от отдадения под наем обект, които се заплащат ежемесечно въз основа на издаден документ за консумацията им и фактура от кооперацията – ищец. Изложени са съображения, че тези разходи се заплащат от собственика на имота, който впоследствие получава сумите от наемателя чрез префактуриране. Според въззивния съд договорът за наем е прекратен от 01.12.2007г. и при наличието на прекратен вече договор претенцията не би могла да се формулира като такава, произтичаща от действащите клаузи на договора, а като обезщетение, равняващо се на техния размер.
Решаващият съдебен състав е приел, че между страните е налице договор за наем, съгласно който наемателят е имал задължение да заплаща консумативите за ток и вода на ресторант „В”, като за отчитане на консумацията в обекта е имало отделен електромер и абонатен номер, а за водата – два водомера. Доставчиците на ток и вода са отчитали независимо от кооперацията показанията на електромера и водомерите, като въз основа на показанията са съставяли фактури, в които се отразяват действащите обекти и разкритите партиди поотделно с количествено и стойностно отразяване на консумацията. Въз основа на общите фактури на „Е” и „В” кооперацията е изплащала изцяло задълженията си към доставчиците, след което е префактурирала поотделно със стойности за всеки обект и партида на ползувателите. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели решаващият съдебен състав е приел, че ответникът по иска е наложил практика след сключване на договора за наем на ресторант „В” той да събира сума за консумативи от всички други помещения и да се отчита пред кооперацията. Според въззивната инстанция обстоятелството, че в ресторант „В” са обособени отделни помещения, ползувани от други лица, не влияе на отношенията с кооперацията, тъй като общото задължение за разчитане е единствено на наемателя съгласно т. 4 и 5 от договора, а уреждането на отношенията между наемателя и другите лица не са предмет на спора. Въз основа на заключенията на техническата експертиза е направен извод, че фактурираните суми, данните са за обект ресторант „В”, отчитащите уреди са за него, а по отношение на другите подконсуматори на електроенергия, които се отчитат на общия електромер и водомер към ресторанта, е установена липсата на самостоятелни електромери и водомери. Поради това е била установена практика плащането да се извършва от наемателя на обект ресторант „В”, който впоследствие е уреждал вътрешните си взаимоотношения с подконсуматорите. Въззивният съд е приел за установено въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза, че дължимият размер на консумираната ел. енергия за периода от м. март до м. ноември 2007г. е 12 485,08 лв., като се включва и задължение за плащане на 1 лв. за потребяван мегаватчас на акциз съгласно Закона за акцизите, тъй като ответникът не е битов потребител, а размерът по партидата на ответника по исковата молба за консумираната вода за процесния период е 2 326,75 лв.
Предвид наличието на покана за плащане на дължимите суми въззивният съд е присъдил обезщетение за забава в размер 1 566,03 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГП. предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно предявения иск чрез въведените в исковата молба обстоятелства и петитум е релевантен за спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. От една страна, въззивният съд е извършил преценка за допустимостта на решението на Бургаски окръжен съд и като се е съобразил с изложените в исковата молба факти и обстоятелства, заявения петитум и уточнението на исковата молба, направено от ищеца пред Бургаски окръжен съд със становище вх. № 7069/16.05.2008г., е приел, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, а именно претенцията за договорено заплащане от наемател на разходи за консумативи от отдадения под наем обект, които се заплащат ежемесечно въз основа на издаден документ за консумацията им и фактура от кооперацията – ищец, поради което е направил извод за допустимост на първоинстанционния съдебен акт. Съображението на въззивния съд, че договорът за наем е прекратен от 01.12.2007г. и при наличието на прекратен вече договор претенцията не би могла да се формулира като такава, произтичаща от действащите клаузи на договора, а като обезщетение, равняващо се на техния размер, е само в подкрепа на приетото от въззивната инстанция, че предявеният иск за заплащане на разходи за консумативи /ел. енергия и ток/ за периода от м. март до м. ноември 2007г. /до прекратяване на договора/ е на договорно основание. От друга страна, Бургаски апелативен съд като инстанция по същество се е произнесъл по иска на договорно основание, така, както е предявен пред Бургаски окръжен съд, а именно за заплащане на консумативите /ел. енергия и вода/ за периода от м. март до м. ноември 2007г. съгласно т. 4 и 5 от договора за наем, т. е. на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, неправилно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият от касатора материалноправен въпрос „на кого следва да се престира задължението за заплащане на консумативните разходи за наетия имот при липса на изрична уговорка в договора за наем” е без значение за настоящия спор, тъй като в т. 4 и 5 от договора за наем страните са уговорили изрично задължението на наемателя да плаща разходите за ел. енергия и вода на наемодателя. Поради това посочените и приложени от касатора решение от 27.06.2003г. по гр. д. № 605/2002г. на САС, 3 състав и решение от 15.10.2003г. по т. дело № 76/2002г. на БАС, ТО са неотносими.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 08.05.2009г. по в. т. дело № 74/2009г. на Апелативен съд Б. , търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.