О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 15.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 786 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Р” А. чрез адвокат М срещу решение № 129/25.05.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 943/2008 г., с което е оставено в сила решение на Смолянски окръжен съд /СОС/, отхвърлящо молби на “Ч” Е. и “Р” А. за откриване производство по несъстоятелност на “Е” АД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата –“Е” А. оспорва подадената касационна жалба по съображения в писмен отговор.
“Ч” Е. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СОС е сезиран с молба по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособност на “Е” А. и откриване производство по несъстоятелност от “Ч” Е. , към която се е присъединило по реда на чл.629 ал.3 ТЗ “Р” АД. СОС е отхвърлил молбата, а ПАС е оставил в сила първоинстанционното решение. ПАС е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност срещу ответника, тъй като не е установено от събраните по делото доказателства двамата молители да са кредитори на ответника по твърдяните от тях вземания – “Ч” Е. по фактури за наем и извършена услуга, а “Р” А. <Ад&@А. - по запис на заповед. По делото е установено, че “Ч” Е. е изплатило изцяло задължението си по посочените фактури с вносни бележки, приложени по делото, а вземането на втория молител по записа на заповед е изплатено от ответника по образувано индивидуално принудително изпълнение.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който твърди, че ПАС се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение на отделен състав на ВКС – № 730/1999 г. Изложени са общи доводи за необсъдени и непреценени /според касатора/ доказателства, а по същество – невъзприемане крайния резултат от обсъждането и преценката на тези доказателства, както и за реда за удовлетворяване на вземания в изпълнително производство. Но това са въпроси, които касаят правилността на обжалваното решение по чл.281 ГПК – за обсъждане на доказателствата и не могат да се преценяват на този етап, а редът на удовлетворяването на вземанията в изпълнително производство в случая не е предмет на спора по молбата по чл.625 ТЗ. Доколкото не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма основание да се приеме и наличие на допълнителните критерии за допускане на касационното обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 /противоречие със задължителната практика/ и на т.2 /противоречие с решение на 3-членен състав на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/25.05.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 943/2008 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.