О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 11.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1192/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Проэизводството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Л. Б. чрез неговия пълномощник адв. Ж. Ж., против определение № 6184 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 813/2017 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от К. Л. Б. частна жалба против определение № 6686 от 04.08.2017 г. по гр.д. № 617/2017 г. на Районен съд- Благоевград, с което е върната подадената от К. Б. искова молба поради неотстраняване на нередовности на същата.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че „съдът не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал.1 ГПК да укаже на ищеца да уточни обстоятелствата, от които според него произтича недължимостта на въпросните суми, които обстоятелства могат да бъдат с характер на правопогасяващи факти, но могат да се основават и на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за съществуване на правата, които не могли да бъдат известни на страната”. Счита, че исковата молба е била уточнена, като е посочено, че предмет на спора е отчуждена част от имот, който се използва за селски път, за която част не е изплатено обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като се твърди, че според практиката на ВКС, с постановяване на определение за връщане на исковата молба като нередовна се отказва на страната справедлив съдебен процес, което е нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ и се създава опасен прецедент от симулативно водене на дела.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство К. Л. Б. е предявил против [община] иск „да бъде възстановена на наследниците на И. М. Б. собствеността върху част от имот № 258023 – полски път на кметство Л., в участъка между северната част на имот №…180 и южната част на имот № 258022, от която са лишени незаконно и не са обезщетение, както и за осъждане на ответника [община] да заплати на наследниците на И. М. Б. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на тази част”. В исковата молба е твърдял, че с решение на ПК- Благоевград на наследниците на И. М. Б. е възстановено правото на собственост върху 5 имота, сред които и нива от 77.159 дка , в м. ”М.”, съставляваща имот № 258014 по плана за земерзаделяне. Съседен на тази нива е имот № 258023- полски път на кметство Л., който не е съществувал, а е отнет от имот № 258014, без да е проведена процедура по отчуждаването на тази част. Нивата в м.”М.” е била с площ 95 дка и с решението на ПК- Благоевград наследниците на И. Б. били лишени от 30% компенсация за имота.
С разпореждане от 21.03.2017 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца указание да изложи ясни и безпротиворечиви твърдения за фактите и обстоятелства, на които основава исковете си и да формулира адекватен на тях петитум; ако правният спор с ответника е за собственост- да индивидуализира надлежно спорния недвижим имот и да впише исковата молба, както и да заплати дължимата държавна такса.
На 04.05.2017 г. от ищеца е постъпила нова искова молба, в която са преповторени същите обстоятелства, на които основава претенцията си. Няма данни исковата молба да е била вписана и да е внесена дължимата държавна такса.
С разпореждане от 15.05.2017 г. съдът е оставил повторно исковата молба без движение и е указал на ищеца в нов едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности.
На 26.06.2017 г. е постъпила уточняваща молба, в която е посочено, че спорният имот представлява част от имот № 258023- полски път на кметство Л., в участъка между южната граница на имот № 258022 и имотът на север от него; че тази част е отнета неправомерно от имот № 258014 по плана за земеразделяне- нива от 77.159 дка, и за нея няма съставен Протокол за отчуждаване от служба инспекция по закрила, опазване и защита на обработваема плодородна земя, а също и протокол и заповед на Министъра на земеделието за частни и лични нужди. Представено е неясно фотокопие от платежно нареждане за сумата 480 лв.
С ново разпореждане от 04.07.2017 г. исковата молба отново е оставена без движение и на ищеца са дадени за пореден път указания да отстрани констатираните нередовности.
С молба от 01.08.2017 г. са представени доказателства за внесена държавна такса. Исковата молба не е била вписана. Не са конкретизирани фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията, нито е заявен петитум за разрешаване на спор за собственост с ответника.
При тези данни въззивният съд е приел, че въпреки неколкократно даваните указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, същият не е сторил това, като не е посочил ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си и не е формулирал ясен петитум. Отправеното до съда искане да му възстанови собствеността върху част от нива, която неговият наследодател е притежавал преди образуване на ТКЗС, не обосновава извод за наличие на правен спор с [община] относно процесния имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не е посочил конкретно по кой правен въпрос произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, съответно кой е въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Буди недоумение твърдението в частната касационна жалба, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал.1 ГПК да укаже на ищеца нередовностите на исковата молба и да му даде възможност да отстрани същите, след като исковата молба е оставяна без движение три пъти и на жалбоподателя са давани идентични указания по привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, които в крайна сметка не са изпълнени. Съгласно цитираната разпоредба исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, и съответен на тях петитум, чрез които се индивидуализира предмета на делото и вида на търсената защита. Когато изложените в исковата молба фактически твърдения са неясни и/или противоречиви, и не се свързват логически с отправеното до съда искане, или когато не са изпълнени останалите изисквания за редовност, съдът я оставя без движение и дава указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и срок за поправянето им. Това е прието и в практиката на ВКС, на която се позовава касаторът.
В случая от изложеното в исковата молба и уточненията към нея не става ясно дали жалбоподателят твърди да е собственик на частта от имот № 258023- полски път на кметство Л. и на какво основание, тъй като изложените в тази насока твърдения са вътрешно противоречиви – от една страна се твърди, че процесният имот не е част от имот № 258014, възстановен на наследниците на И. Б. с решението на ОЗС- Благоевград, а е съседен на него, а от друга- че спорният имот е част от възстановения, която е отнета неправомерно. Заявеният петитум „да бъде възстановена на наследниците на И. М. Б. собствеността върху част от имот № 258023…” пряко сочи на недопустим иск. Очевидно претенцията на ищеца е насочена към възстановяване на цялата площ на притежаваната от неговия наследодател преди образувана на ТКЗС земеделска земя, но тя не може да се реализира по общия исков ред, тъй като съществува специален ред за установяване на правата по ЗСПЗЗ.
Що се отнася до това, че връщането на исковата молба съставлява нарушение на правото на страната на справедлив процес, следва да се посочи, че в нито едно от посочените определения ВКС не се е произнесъл, че връщането на искова молба поради неотстраняване на нередовности в указания от съда срок, нарушава това право. Напротив – приема се, че точното спазване на закона от страна на съда е гаранция за равенство на страните и за обезпечаване на справедлив процес.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение „с цел да се избегне опасен прецедент да се стабилизира порочна съдебна практика по водене на симулативни дела” е изцяло лишено от аргументация и няма връзка с настоящото дело, поради което не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6184 от 06.12.2017 г. по ч.гр.д. № 813/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: