О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
[населено място], 13.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1212/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] с управител С. Д., чрез адв. А. Д. САК срещу решение № 1746 от 12.08.2013 г., постановено по гр.д.№4405/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия –първи състав.
В жалбата са развити оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280,ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
В отговор на касационната жалба, подадена от особения представител на ответника В. Н. – адв. Е. Г. излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради това, че жалбата съдържа цитати от решението на въззивния съд без да са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
СГС е отхвърлил предявения от [фирма] срещу В. Н. иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 39 000лв., представляваща левовата равностойност на 20 000евро по чл. 15, ал.2 на договор от 17.06.2005г. като неоснователен. Съгласно чл.15, ал.2 от договора в случаите на пълно неизпълнение на задълженията на собственик /първата страна/ по чл.1 на договора, тя дължи неустойка на дружеството от 20 000 евро. В чл.1, ал.3 на договора собствениците на недв. имоти са поели задължение да учредят на дружеството правото на строеж върху притежаваните от тях недв. имоти за построяване на две жилищни сгради по одобрен от собствениците инвестиционен проект, изработен от втората страна – дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано между страните да е възникнало правоотношение по предварителния договор, тъй като не е представено пълномощното, за представителство на Н. за сключване на договора от К. Т.. Второто основание за отхвърляне на иска е – ищецът не е представил доказателства да е влязъл в сила ПРРЗ – план за регулация и режим на застрояване.
Решението е потвърдено от САС с други мотиви. Съдът е приел, че т.н. предварителен договор, по който страни са ищеца и ответника, има характер на неименуван договор, съдържащ елементите на договор за поръчка и на договор за изработка – построяване на две монолитни жилищни сгради, че е възмезден договор, тъй като ответникът съгласно чл.1, ал.4 от споразумението е трябвало да стане собственик на построеното, с изключение на обектите, които остават собственост на строителя. Тъй като в споразумението не са индивидуализирани в достатъчна степен, кои обекти в сградата ще станат собственост на изпълнителя и на възложителите, съдът е приел, че договорът е нищожен поради неопределеност на обектите. Нищожният договор не поражда права и задължения за заплащане на уговорената неустойка в чл.15, ал.2 от договора” за учредяване на правото на строеж срещу задължение за строителство”, поради което искът за неустойка е неоснователен. Допълнителният довод за отхвърляне на иска за неустойка е липсата на идентичност на имотите предмет на договора за продажба №52 от 1.03.2007г. и този предмет на предварителния договор за отстъпване на право на строеж срещу строителство, предмет на иска, поради което не може да се приеме, че Н. не е изпълнил договорно задължение.
По основанията по чл.280,ал.1 от ГПК :
По първия въпрос: Ако в едно споразумение се съдържат елементите на няколко договора, един от който е нищожен, то следва ли страната която не е изпълнила задължението си по всички договори, вкл.нищожния да носи отговорност по договорите за поръчка и изработка за заплащане на договорна неустойка, касаторът се позовава на противоречие с решение №23 по в.гр.дело №213/2011г. на Варненския апелативен съд / влязло в сила/ и решение от 12.04.2013г. по т.дело № 499/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Решението на Старозагорския окръжен съд няма отбелязване да е влязло в сила, поради което същото не се обсъжда, тъй като не създава съдебна практика / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Решение №23 също не обосновава извод за противоречиво разрешен правен въпрос, доколкото решението на Варненския апелативен съд е решено при други факти. По това дело е поддържано възражение за нищожност на предварителния договор , поради невъзможен предмет тъй като към датата на сключване на договора в имота не е могло да се извърши строителство, тъй като според предвижданията на плана през имота е преминавала улица. От събраните по делото доказателства е било установено, че не е доказана невъзможност за застрояване на процесния имот или да не съществува като обект на собственост, поради което съдът е приел, че сключения между страните предварителен договор е действителен. Следователно разликата в преценката и изводите за действителността на предварителния договор се дължи на различните факти по делата, а не в приложението на закона.
По въпроса нищожен ли е предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство на жилищна сграда, съдържащ елементите на договор за поръчка и изработка, без идеен проект, след като собственикът на имота ще може да избере своите индивидуални имоти и да сключи окончателен договор след изменението на ПУП и изработването на идеен и работен архитектурен проект се поддържа селективния критерий по т2 на чл.2780, ал.1 ГПК. Твърдяното противоречие с решение № 932 по гр.дело №3244/95г. на ВС и решение № 1183 по гр.дело №57/2000г. на ВС. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата когато разрешението по обуславящия въпрос във въззивното решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, какъвто не е случай с цитираните съдебни актове на ВС, тъй като липсва идентичност на правните въпроси. С решение № 932 ВС е приел, че не може да бъде обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недв. имот, ако след сключването и преди предявяване на иска за валидирането му продавачът го е отчуждил. С решение №1183 ВС се е произнесъл, че предварителен договор може да бъде обявен за окончателен, само за онази част от имота която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба.
По третия въпрос: нищожен ли е предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство на жилищна сграда, ако към момента на сключването му не съществува идеен и работен архитектурен проект и следва ли към момента на окончателния договор да е съществувал, касаторът сочи като допълнителен критерий противоречивото му разрешаване с решение № 551 по гр.д.120/ 1975 г. на ВС. Такова противоречие не се констатира, тъй като се касае за две различни хипотези. По конкретното дело страните не са индивидуализирали обектите , които трябва да получат срещу отстъпеното право на строеж за всяка една от страните по договора. В цитираното дело ВС се е произнесъл дали непълнотата на описанието на имотите в един предварителен договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката. Т.е., уговорен е предметът, но същият не съдържа достатъчни белези за да може да бъде индивидуализиран, тъй като в диспозитива на решението по чл.19,ал.3 от ЗЗД трябва да се съдържа пълно описание на обектите, съобразно установената точна воля на страните.
По четвъртият въпрос „ при предварителен договор с непълно описание на имотите , но с достатъчно отбелязване за безспорността на волята на страните, е ли е нищожен”, не е осъществена както основната, така и някоя от допълнителните предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Съдът не се е произнесъл по такъв въпрос, тъй като е приел, че изобщо липсва уговорка кои обекти от сградата ще бъдат придобити от отделните собственици. Касаторът не се е позовал на нито едно от допълнителните основания, които представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно, разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос, както и на някои от допълнителните основания по т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК е основание за недопускане на решението на САС до касационно обжалване.
След като касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по правните изводи на съда за отхвърлена на иска по чл.92 ЗЗД поради нищожност на договора и на клаузата за неустойка, отговорът на формулираният като четвърти въпрос в точка втора на изложението сам по себе си няма да доведе до промяна на крайния резултат по делото. С оглед изложеното безпредметно е обсъждането на релевираните допълнителни предпоставки по ч.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК.
В заключение въззивното решение не се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1746/12.08.2013г., постановено по в.гр.дело №4405/2012 г. на Софийския апелативен съд ,г.о., първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: