3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 13.02.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
Ерик василев
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3895/2018г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 02.07.2018г. по гр.д.№14613/2017г. на ГС София, с коетое уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с кооято е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпросив противоречие с практиката на ВКС . Моли да бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на С. Р. М. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно наказателно преследване, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл. 1 ЗОДОВ,
От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление от 02.11.2008г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, пр.1, във вр. с чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК , за това че с цел да набави за себе си имотна облага, в качеството си на длъжностно лице е поддържала заблуждение в друго лице, с което му е причинила вреда в големи размери, по което е образувано НОХД № 13133/2009г. по описа на СРС, 16- ти състав по което дело, съдът е постановил присъда, с която е признал ищцата за невиновна. Присъдата е протестирана, по протеста е образувано ВНОХД № 1494/2015г. по описа на СГС, VII въззивен наказателен състав, по което е решение присъдата е била потвърдена, поради което е влязла в сила на 09.12.2015г. По делото е установено още, че през същия период от 12. 11.2004г.до 09.12.2015г. срещу ищцата са водени от четири наказателни дела.
Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като спрямо ищцата е било повдигнато обвинение, образувано е наказателно производство и по него е била постановена оправдателна присъда.
Съдът е посочил, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията, като се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимия, вкл. и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Приел, че в случая наказателното преследване е продължило около седем години, но не следва да се отчита факта, че са водени успоредно четири наказателни производства срещу ищцата, за да се освободи ответника от отговорността да заплати обезщетение за незаконно воденото наказателно преследване, а следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. При изложените съображения съдът е приел, че в случая справедлив размерна обезщетението е сума от 10 000 лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните е за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред.Дв.в.бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в частта му , с която е уважен иск с правно основание чл.2 зодов, по въпроса на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 02.07.2018г. по гр.д.№14613/2017г. на ГС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІVг.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: