О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 13.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 83/2009г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „А” ЕООД, гр. С., срещу определение № 128 от 23.12.2008г. по гр.д. № 4498/2008г. на ВКС, състав на ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № І* от 09.07.2008г. по гр.д. № 948/2007г. на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила относно обжалваемия интерес.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІV г.о. е приел, че се претендира с установителния иск право на собственост на недвижим имот с данъчна оценка 92,70 лева, т.е. под установения с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК минимум.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В случая предявеният иск няма за предмет парично вземане с конкретен размер, а е иск за защита на вещно право. При липса на легално определение на „обжалваем интерес” при този вид искове,както и с оглед това, че ГПК не прави разграничение относно обжалваемия интерес при делата за защита на вещни права или парични претенции, за да се определи той, следва да се съобрази разпоредбата на чл.68 ГПК. Съобразно последната паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Оттук обжалваемият интерес трябва се съобрази с паричния еквивалент на вещното право по данъчната оценка или пазарната цена на имота с оглед приложените от страната доказателства в тази насока. Ето защо при конкретните данни за данъчната оценка на имота законосъобразно съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба срещу него е недопустима. Доводите на жалбоподателя за това, че вече е извършена преценка от въззивния съд за обжалваемост на постановеното от него решение са неоснователни. Компетентен да прецени обжалваемостта на атакувания пред него акт в разглеждания случай е ВКС, който е сезиран с касационната жалба, а не въззивният съд, чието решение се обжалва.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 128 от 23.12.2008г. по гр.д. № 4498/2008г. на ВКС, състав на ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „А” ЕООД, гр. С., решение № І* от 09.07.2008г. по гр.д. № 948/2007г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.