О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№110
гр. София, 13.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1722 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 736/02.11.2015г. постановено по ч.гр.д. № 544/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2404/03.07.2015г. по гр.д. №1978/2014г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката М. К. Т. К., чрез пълномощника си адв. П. П., намира определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК формулира три правни въпроса: 1/ длъжен ли е съдът да се произнесе с отделен установителен диспозитив, след като в мотивите е стигнал до извод, че ищеца е собственик на имота; 2/ къде и в кой съдебен акт е постановено, че ищцата М. К. Т. К. не е собственик на процесния имот, за да приеме Варненски апелативен съд в обжалваното определение, че претенцията за ревандикация е отхвърлена поради неустановяване на собствеността; 3/ изразените от съда мотиви в съдебно решение имат ли силата на присъдено нещо. Тези въпроси според жалбоподателката са разрешени в противоречие с представени три решения на ВКС.
Ответникът по частната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройство изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд в обжалваното определение, нито са обусловили правните му изводи;
Ответниците Национален военноисторически музей и Министерство на отбраната изразяват становище, че жалбата е неоснователна предвид недопустимостта на предявения иск поради наличието на влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС между същите страни за същия имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
М. К. Т. К. е предявила пред Варненски окръжен съд иск срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на отбраната и Националния военноисторически музей за установяване, че е собственик по реституция и наследствено правоприемство на земя с площ от 4876 кв.м. в местността Приморски парк „Салтанат” в [населено място]. Посочила е, че съгласно нотариален акт №151, т. V, рег. № 3415, н.д.№ 988/1943г. наследодателите й са притежавали лозе от 5200 кв.м., съставляващо парцел ХІV в кв.30, заедно с вила на два етажа и втора едноетажна постройка, като имотът е бил отчужден с ПМС 2118/14.07.1959г. На основание ЗВСОНИ със заповед № З-9285/17.01.1995г. на Кмета на [община] е възстановена и деактувана част от имота с площ 1117 кв.м., а процесната част с площ 4876 кв.м. се владее без основание от ответника Национален военноисторически музей, който е на пряко подчинение на Министерство на отбраната и последното е съставило акт за публична държавна собственост № 0683/07.11.2003г. Отбелязано е в исковата молба, че между ищцата и ответниците Министерство на отбраната и Национален военноисторически музей е воден съдебен спор с правно основание чл. 108 ЗС за същия имот, по който съдът не се е произнесъл за установяването на правото на собственост.
С определение № 2404/03.07.2015г. първоинстационният съд е прекратил производството по образуваното гр.д.№ 1978/2014г., приемайки, че предявеният иск е недопустим, тъй като повдигнатият спор е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 2207/2009 г. на Варненски окръжен съд. Определението за прекратяване е потвърдено с обжалвания акт на Варненски апелативен съд – определение № 736 от 02.11.2015 г. по ч. гр. д. № 544/2015г., в което също е прието, че спорът за собствеността на земята по реституция и наследствено правоприемство е разрешен със сила на пресъдено нещо; че е налице идентичност както в предмета, така и в страните по двете дела, поради което производството по повторно заведеното дело е недопустимо. По отношение на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройство съдът е счел искът за недопустим, тъй като няма твърдения същият да оспорва правото на собственост на ищцата; Министърът би могъл да участва само като представител на Държавата по чл.31 ГПК, но при липса на сила на пресъдено нещо.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива не са налице. По първият правен въпрос относно необходимостта съдът, разглеждащ иск за собственост, да се произнесе с отделен диспозитив за установяване правото на собственост, е постановено Тълкувателно решение № 4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС. В т.2А от тълкувателния акт се приема, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца; когато това не е сторено, но в мотивите си съдът е приел, че ищецът е собственик на имота, то решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред. При това разрешение не е налице противоречие с обжалвания акт.
Вторият въпрос: къде и в кой съдебен акт е постановено, че ищцата не е собственик на процесния имот, за да приеме Варненски апелативен съд в обжалваното определение, че претенцията за ревандикация е отхвърлена поради неустановяване на собствеността, не представлява правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение на изхода на делото и е разрешен в обжалвания акт. Вярно, че в обжалваното определение съдът е приел, че искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради неустановяване на собствеността на ищцата /такива са мотивите на първоинстанционния съд/, а видно от мотивите на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 52/2013г. претенцията по чл. 108 ЗС е отхвърлена поради недоказване на упражнявана фактическа власт от ответника. Независимо от това, тази неточност не се отразява на решаващите изводи за обвързаност на страните от силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор за същия имот на същото основание.
По последния правен въпрос относно силата на пресъдено нещо на мотивите е налице задължителна практика – Тълкувателно решение №1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19. Разяснения в тази насока конкретно за иска по чл. 108 ЗС се съдържат и в горепосоченото Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, т.2А.
Предвид изложените съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване.
В полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 736/02.11.2015г. постановено по гр.д. № 544/2015г. на Варненски апелативен съд по частната касационна жалба на М. К. Т. К..
ОСЪЖДА М. К. Т. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл. 78, ал.8 ГПК на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 200/двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: