2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 14.02. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1053 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу разпореждане от 15.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3333/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е върната касационна жалба с вх. № 73680/09.07.2012 г. по описа на СГС и с вх. № 7961/07.08.2012 г. по описа на ВКС, подадена от същия жалбоподател срещу решение № 3715/25.05.2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел в мотивите към него, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за внасяне на дължима държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС и за представяне на преписи от решения, с които да се установи противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на съдилищата.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че жалбоподателят е изпълнил указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба – ищецът по делото Г. Г. С. не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Върнатата касационна жалба с вх. № 73680/09.07.2012 г. по описа на СГС и с вх. № 7961/07.08.2012 г. по описа на ВКС е подадена от жалбоподателя срещу въззивното решение № 3715/25.05.2012 г. по делото, чийто предмет са обективно съединени парични искове за заплащане на възнаграждения за положен извънреден труд и на обезщетения за забава, като цената на всеки един от тези искове, както и общата им цена е под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената от жалбаподателя касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да е било необходимо преди това въззивният съд да дава указания по чл. 285, ал. 1 от ГПК за отстраняване на нейните нередовности.
Тъй като обжалваното разпореждане от 15.11.2012 г., с което касационната жалба на жалбоподателя е върната, макар и по различни съображения на въззивния съд, е правилно като краен резултат, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 15.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 3333/2012 г. на Софийския градски съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 73680/09.07.2012 г. по описа на СГС и с вх. № 7961/07.08.2012 г. по описа на ВКС, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.