2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
ГР. София, 16. 02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №441/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д., И. Д. и С. И. срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. №2959/14 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същите жалбоподатели срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист за присъдените им със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК разноски. В определението е прието, че липсва разпореждане за издаване на изпълнителен лист, но тъй като такъв е издаден, единственият път за защита на жалбоподателите е обезсилване на листа на осн. чл.415, ал.2 ГПК, след като заповедта по чл.410 от ГПК е обезсилена изцяло от исковия съд, като последица от прекратяване на производството по заведения от кредитора по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК иск. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: Изводът на въззивния съд, че липсва разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК в частта за разноските е необоснован – такова е постановено на 10.12.13 г. по молба на заявителя / кредитора/. То подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК и това е единственият път за защита на длъжника – ТР №4/14 г. , т.10 в.
С цитираното от въззивния съд определение по гр.д. №3539/14 г., след като производството по иска по чл.422 ГПК е прекратено, поради липса на интерес / заплащане на задължението от длъжника след подаване на заявлението/, е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично вземане / видно от обстоятелствената част на определението/, но не и за разноските. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – чл.412, т.6 ГПК. Няма основание за обезсилване на заповедта в тази част, тъй като в срока по чл.415 ГПК с предявения иск по чл.422 ГПК е направено от кредитора искане за тях, уточнено след прекратяване на производството по иска и с оглед дадените в определението за прекратяване указания
като такова за издаване на изпълнителен лист въз основа на вл. в сила за разноските заповед за изпълнение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение по ч.гр.д. №2959/14 г. от 19.11.14 г. на Пловдивски окръжен съд.
Връща делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: