2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 02.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 590 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал3 ГПК, образувано по частна касационна жалба /вх.№ 123872 от 03.10.2016г. по описа на СГС/ от С. Г. С. лично и като пълномощник на С. И. С. против Определение № 20309 от 25.08.2016г. по ч.гр.д. № 15428/2015 на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение, с което е потвърдено определението от 24.09.2015г. на Софийски районен съд, 82 състав по гр.д.№ 34201/2014г.. С последното е оставена без уважение молбата на ищците С. С. и С. С. за освобождаване от внасянето на държавна такса по частната им жалба срещу определението от 25.05.2015г. за прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради недопустимост на предявените установителни искове.
С частната касационна жалба се иска отмяната на определението като „нищожно, недопустимо” необосновано и неправилно.
В депозираната молба с основания за допускане на касационното обжалване вх.№ 13562 от 02.02.2017г. се поддържа, че определение е недопустимо, поради което не следва да бъдат посочвани основания за допускане на касационното обжалване. Същевременно при допълнителната предпоставка на т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Подчинява ли се производството по чл.83,ал.2 ГПК на правилата на исковото производство или то представлява съдебна администрация и то безспорна. 2/ Дължат ли се по това производство и по обжалването на актовете по него държавни такси. 3/ Длъжен ли е съдът да изисква от страните допълнителни данни, ако не е доволен от представената декларация по чл.83,ал.2 ГПК. 4/Длъжен ли е съдът служебно са събере информация за обстоятелствата по чл.83,ал.2 ГПК. По втория и третия въпрос касаторите цитират практика на ВКС.
Искането за допускане на обжалването е необосновано:
Отсъства основание за преценка въззивното определение да е нищожно или недопустимо, поради което допускането на касационното обжалване е предпоставено от формулирането на общата и допълнителната предпоставка.
Както самите касатори посочват, първият въпрос – относно характера на производството по чл.83,ал.2 ГПК, не е обсъждан от съдилищата. От това пряко произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването, тъй като произнасянето на ВКС по този въпрос би било хипотетично. Въпрос, който не въведен в предмета на спора, по който въззивната инстанция не се е произнесла, и разрешаването на който не е обусловило изхода на спора не може да послужи като обща предпоставка по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос дали се дължи държавна такса при обжалване на отказа за освобождаване от държавна такса също е извън предмета на произнасянето на въззивната инстанция, тъй като първоинстанционният съд е отказал освобождаване от внасяне на такса за обжалване на определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените установителни искове от длъжниците при влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, която не е била оспорена по надлежния ред. Няма постановен отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса при обжалване на отказ за освобождаване от внасянето й. Следователно и вторият въпрос е хипотетичен, а не обуславящ изводите на СГС.
Третият и четвъртият въпрос не са правни а съставляват твърдение за допуснати процесуални нарушения. Процесуалното нарушение, ако е съществено, е основание за касационно обжалване, а не основание за допускане до факултативния касационен контрол. Паралелно с това, при преценката си дали страната е в състояние с оглед обстоятелствата по т.1-7 на чл.83,ал.2 ГПК да заплати държавната такса, съдилищата са изхождали от факта, че нейният размер е петнадесет лева.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 20309 от 25.08.2016г. по ч.гр.д. № 15428/2015 на Софийски градски съд, ІІ-Д гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: