О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 20.02. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1181 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЗАД „Алианц България“ срещу решение №2392 от 15.10.2018г. по т.д. №299/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение от 01.11.2017г. по т.д.№6631/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на ЗАД „Алианц България“ срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата 42 236.33 лева– регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Лексус RX450 товарен“ с ДК [рег.номер на МПС] от настъпило на 13.08.2014г. на автомагистрала „Тракия“ ПТП и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 044.75 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 08.12.2015г.-24.08.2016г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че при безспорно установен механизъм на процесното ПТП, описан в протокол №1420196 от 13.08.2014г. и потвърден от приетите експертизи и събрани гласни доказателства, и въпреки издаденото наказателно постановление за наложено наказание на Ц. Ц., съдът необосновано приема, че не се установява противоправно поведение на водача на товарния автомобил марка „ДАФ“, а виновен за инцидента е водачът на лекия автомобил „Лексус|“. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение- заличаване на допусната тройна съдебно-техническа експертиза, която щяла да даде отговор на въпроси от ключово значение за изясняване на механизма на ПТП. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира решението като се произнесе по всички доводи и възражения на страните; за необходимостта експертното заключение да бъде обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото; за предпоставките и последиците от заличаване на допълните задачи на експертиза. Касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в същото време цитира и няколко решения на ВКС без обаче да твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с тях. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени регресния иск на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и акцесорната претенция за обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема, че е безспорно установено увреждането на лекия автомобил „Лексус“ при процесното ПТП и изплащането от ищцовото дружество на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на основание валидна застраховка „Каско“, но при съвкупния анализ на събраните доказателства относно механизма на ПТП не се установяват противоправни и виновни действия на водача на товарния автомобил „ДАФ“ Ц. Ц., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С оглед заключението на приетата в първоинстанционното производство тройна авто-техническа експертиза, изготвена въз основа на констативния протокол за ПТП, показанията на водачите на двата автомобила и снимковия материал, и след обсъждане на събраните гласни доказателства въззивният съд приема, че на посочената дата при движение по автомагистрала „Тракия“ водачът на товарния автомобил марка „ДАФ“, при вече предприета маневра за изпреварване на движещ се пред него друг товарен автомобил, е застигнат от движещия се след него лек автомобил марка „Лексус“ , като последвал удар между двата автомобила, при който са настъпили процесните вреди. За да отхвърли като недоказани твърденията на ищеца за виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил, решаващият съдебен състав се аргументира с констатациите на вещите лица, че при предприемане на маневрата „изпреварване“ водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме движещия се пред него в лявата лента товарен автомобил и да избегне удара, управлявайки лекия автомобил с подходяща скорост, както и да използва кормилната и спирачната уредба на автомобила за намаляване на скоростта и отклоняването му от посоката на движение. Съдът излага доводи, че съобразно времето на настъпване на произшествието, пътният участък, видимостта, атмосферните условия и състоянието на пътната настилка водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи движещия се пред него товарен автомобил. Като се мотивира с липсата на доказателства, че водачът на товарния автомобил е предприел маневрата „изпреварване “ на движещия се пред него товарен автомобил в нарушение на закона, тъй като не се установява в момента на започване на маневрата и навлизане на товарния автомобил в лявата лента на автомагистралата лекият автомобил да се е намирал в същата лента, съдът намира, че в патримониума на ищеца не е възникнало регресното право да претендира заплатеното обезщетение по застраховка „Каско“ на лекия автомобил от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на товарния автомобил. Показанията на водача на лекия автомобил не са кредитирани, тъй като е прието, че установяват изгодни за същия в качеството му на участник в процесното ПТП обстоятелства и противоречат на заключението и преди всичко на категоричния извод на вещите лица за предотвратимост на удара при съобразяване на скоростта и използване на уредбите на автомобила. За неоснователни са намерени доводите на въззивника, че виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил е установено с официален свидетелстващ документ – протокол за ПТП, тъй като лицето, което го е съставило не е било пряк очевидец на конкретното произшествие и не е възприело лично описаната фактическа обстановка, т.е. съставеният въз основа на обясненията на участниците в ПТП констативен протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП и наличието на виновно поведение на участниците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените процесуалноправни въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение при съвкупната преценка на събраните доказателства, като отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. на свидетелските показания /като подробно е мотивирал в коя част ги кредитира и на какво основание/, на тройната съдебна авто-техническа експертиза, обсъдил е всички относими възражения на страните и е изложил подробно аргументирани собствени мотиви относно правнорелевантните факти. Въззивният съд е изложил подробни мотиви по спорните въпроси, поради което не е обсъждал заключението на единичната експертиза за оценката на щетите, както и допълнителното заключение, което дава отговор на въпроса за механизма на ПТП във варианти според това кои свидетелски показания се кредитират и е оспорено от страните. Изводите на съда за неоснователност на предявените искове са направени след анализ на доказателствата, вкл. неоспорената тройна експертиза /и поотделно, и в съвкупност/, като изрично е посочено кои доказателства се кредитират и на какво основание. Изложените от касатора доводи за допуснати от съда нарушения представляват оплаквания за необоснованост на решението, представляващо основание за неговата отмяна като неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК, но само при наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос за последиците от заличаването на допуснати допълнителни задачи на съдебната експертиза не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е коректно поставен, респ. не е обусловил крайните изводи на съда. Въззивният съд е допуснал поставените във въззивната жалба допълнителни задачи на тройната съдебна авто-техническа експертиза, като отговорът на поставените въпроси изисква запознаване на вещите лица със снимков материал, който е следвало да бъде представен по делото от самия въззивник. Въззивният съд е заличил допусната допълнителна експертиза след изискването им и от МВР Пловдив и установяване по безспорен начин, че въпросните снимки не съществуват, т.е. като е приел, че задачата обективно не може да бъде изпълнена. Твърденията на касатора, че само едно от трите вещите лица не е могло да отговори на поставените въпроси са неверни и се опровергават от обстоятелствата, удостоверени в протокола от о.с.з. на 08.10.2018г.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото касаторът следва да плати на ответната страна разноските за касационното производство в размер на 2 500 лева адв.възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2392 от 15.10.2018г. по т.д. №299/2018г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗАД „Алианц България“, ЕИК[ЕИК] да плати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК[ЕИК] сумата 2 500 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.