О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 22.10.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3534 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Ангелска, Р. П. П., П. С. П., Д. М. П., М. П. П., И. Г. Г., Р. Д. С., Е. Г. Т. и К. Д. Т., чрез процесуален представител адв.П. Т., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по гр.д.№12070/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 21.06.2012г. по гр.д.№39341/2010г. на Софийски районен съд, за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и изцяло на предявените искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
Касаторите-ищци считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Не вземат становище по жалбата на другата страна.
Постъпила е касационна жалба от А. С. К., чрез процесуален представител адв.И. С., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по гр.д.№12070/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 21.06.2012г. по гр.д.№39341/2010г. на Софийски районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС от П. Ангелска, Р. П. и П. П. – до размер на по 1089,45лв. на всеки от тях и от Д. П. и М. П. – до размер на по 1634,17лв. на всеки от тях.
Касаторът-ответник счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са подадена в срока по чл.283 от ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС от П. Ангелска, Р. П. и П. П. – до размер на по 1089,45лв. на всеки от тях и от Д. П. и М. П. – до размер на по 1634,17лв. на всеки от тях и е потвърдено първоинстанционното решение в останалите части за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС в останалите части и изцяло на предявените искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите-ищци, за да обосноват основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, са поставили въпроси: „от кога започва да тече погасителната давност по искове по сметки по делбени дела” и „прекъсва ли се погасителната давност ако е предявен иск по сметки в делбеното производство, приет е за разглеждане, но съдът не се е произнесъл по него в решението си /нито го е уважил, нито го е отхвърлил/, които считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложените решение №978/1970г. по гр.д.№434/1970г. на ВКС, Іг.о. и решение №362 от 05.02.1960г. на ВС, Іг.о. Относно характера на претенциите по сметки неотменени и намиращи приложение са дадените задължителни разяснения на ППВС №7/73г. С ППВС №7/73г. е прието, че съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с подлежащата на прекратяване общност. Тази възможност намира процесуалната си уредба в чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл.346 от действащия ГПК и цели едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените имоти. Материално правната й уредба почива на общия принцип на неоснователното обогатяване. В този смисъл са и постановени по реда на чл.290 ГПК и затова представляващи задължителна съдебна практика: решение №140 от 24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на ВКС, Іг.о., решение №283 от 30.06.2010г. по гр.д.№1173/2009г. на ВКС, ІІг.о., решение №70 от 26.03.2010г. по гр.д.№304/2009г. на ВКС, ІІг.о. и др. С оглед характера на претенциите по сметки, същите се погасяват по давност. Въззивното решение е съобразено по поставения въпрос със задължителната съдебна практика относно характера на претенциите по сметки, поради което не е налице соченото от касаторите-ищци основание по чл.280, ал.1, т.2 ЗЗД за допускане на касационно обжалване. По втория от поставените въпроси не е посочена и не е представена съдебна практика. Отделно от това, основанията за прекъсване на погасителната давност се съдържат в чл.116 ЗЗД. Прекъсването на давностния срок на основанията, изброени в б.”б” е условно – ако предявеният иск или възражение бъде уважено.
Касаторите-ищци сочат основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /липса на съдебна практика/, по въпроса:„следва ли да се допусне за разглеждане касационна жалба, подадена срещу решение, с което е създадена обективна невъзможност за една страна да си упражни правото на иск като е валидиран за пореден път отказ от правосъдие, извършен от няколко инстанции и по този начин своевременно предявения иск остава неразгледан, а при новото му предявяване се приема, че е погасен по давност”. Поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, какъвто трябва да бъде въпрос, който е разрешен с обжалваното въззивно решение, а в случая се поставя въпрос относно самото допускане до касационно обжалване. На същото основание за допускане на касационно обжалване се позовават касаторите и по поставения от тях въпрос: „може ли съдът да основава решението и правните си изводи, позовавайки се на собствените си нарушения и допуснати нарушения на други съдилища, довели до отказ от правосъдие”. Поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя неправилност на решението, която не може да бъде проверявана в произвоството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в самата касационна жалба, жалбоподателят-ответник, сочи, че решението в обжалваната част е постановено „в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на чл.31, ал.2 ЗС”, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2012 г., постановено по гр.д. № 12070/12 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: