3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 22.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 448/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – от [населено място] срещу Решение от 23.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 720/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 398 от 13.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 2497/2009 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен за 3804.56 евро предявеният от него срещу [фирма] – [населено място] и В. В. Х. – от [населено място] иск по чл. 422 ГПК. Първоинстанционното решение, като необжалвано от ответниците, е влязло в сила в частта, с която е уважен иска по чл. 422 ГПК и е признато за установено вземане на ищеца към ответниците 2 402.08 евро, представляваща част от сумата 26 726.50 евро по запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник, въз основа на който за 19 003.13 евро е издадена заповед за незабавно изпълнение, и е образувано изпълнително дело за събирането на 6206.64 евро. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението и счита, че се решават противоречиво от съдилищата процесуалноправни и материалноправни въпроси: дали запис на заповед, като инструмент по чл. 417 ГПК, може да се използва, за да се осигури принудителното изпълнение както на главното задължение по договора за лизинг – лизинговите вноски, така и на акцесорните задължения – застраховки, данък ППС, неустойка за забава, неустойка за разваляне. Жалбоподателят излага, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените решения на различни по степен съдилища, копия от които представя, представя и копия от съдебно икономическа експертиза по друго дело, от две молби по други дела и от допълнителна искова молба по друго дело. Като обсъжда направените от въззивния съд изводи, изразява несъгласието си и иска да се приеме за правилно съдържанието, което той влага в чл. 7 от Договора за лизинг. По съображения, че по въпроса липсва изрична практика на ВКС, иска да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] и В. В. Х. – от [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
След като с първоинстанционното решение, влязло в законна сила, е уважен за 2402.08 евро искът по чл. 422 ГПК и е признато за установено вземане на ищеца към ответниците в този размер, по съображения, че издаденият от първия ответник запис на заповед, авалиран от втория ответник, обезпечава задължението на лизингополучателя за плащане на лизинговите вноски по Договор за финансов лизинг от 16.VІІ.2007 г., сключен между ищеца и първия ответник, въззивният съд е приел, че искът за сумата 3804.56 евро е неоснователен. Направил е извод, че съобразно изрично изявената воля на страните в чл. 7 от Договора, че записът на заповед се издава за всички лизингови вноски с ДДС, следва да се приеме, че задължението не включва други вземания на лизингодателя по договора и записът на заповед не обезпечава други негови вземания срещу първия ответник.
С оглед изложеното, посоченият от жалбоподателя правен въпроси: дали издаден запис на заповед може да бъде използван, за да се съберат освен главното задължение по един договор и акцесорните задължения, не е релевантен за делото. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото, е този, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, като произнасянето от съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за делото правен въпрос. Като е изследвал действителните отношения на страните, включително клаузата на чл. 7 от лизинговия договор, съдът е тълкувал волята им, съдържаща се в договора, съгласно чл. 20 ЗЗД. Това, че на основание уговореното в договора, съдът не е възприел доводите на ищеца, че записът на заповед е издаден за събиране и на други негови вземания извън тези по чл. 7 от договора, не дава основание да се приеме, че е релевантен за делото изведеният от жалбоподателя въпрос. Разрешеният от съда въпрос, е въпросът за тълкуване, съобразно чл. 20 ЗЗД, на волята на страните, съдържаща се в договора, което обуславя и изводите, направени в решението, основателно ли ищецът иска да се признае за установено, че има въз основа на записа на заповед и други вземания, извън посочените в чл. 7 от Договора.
Въпреки изложеното, следва да се посочи, че жалбоподателят не доказва противоречива съдебна практика, тъй като не са влезли в сила решенията, които сочи, а представените експертизи, молби, искова молба и др., не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като е неоснователен доводът на жалбоподателя, че няма съдебна практика, който довод е в противоречие с посочената от него такава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 720/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: