О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора…….……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1073 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 983/5.ІІ.2016 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 237 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 17.ХІІ.2015 г. постановено по гр. д. № 378/2015 г., с което – на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – е бил развален сключен на 18.ХІ.2010 г. в нотариална форма договор, по силата на който търговецът настоящ касатор е продал на [фирма]-гр. Пловдив четири подробно описани в него недвижими имота, находящи се в многофункционална сграда, изградена до етап „груб строеж” в [населено място], на бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител” № 8 /с идентификатори както следва: с № 56784.506.389.1.30; с № 56784.506.389.1.29; с № 56784.506.389.1.28; и с № 56784.506.389.1.27/, като в резултат, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, продавачът е бил осъден да заплати на купувача [фирма] сума в размер на 66 000 лв. (шестдесет и шест хиляди лева), представляваща заплатена от последния стойност на напълно завършени и въведени в експлоатация самостоятелни обекти, дължима на отпаднало основание – развалянето на този двустранен възмезден договор, вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (12.V.2014 г.) и до окончателното й изплащане, а също и разноски за воденето му в първата и във въззивната инстанция в размер общо на 27 078.50 лв.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-гр. Пловдив да се отхвърлят – като неоснователни, ведно с присъждане на всички направени от настоящия касатор по делото разноски. Инвокирани са доводи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обосновал решението си след тяхната пълна и всестранна преценка, като избирателно е формирал убеждението си само върху част от събраните в хода на производството доказателства.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулирани „материалноправни въпроси”, по които въззивната инстанция да се е произнесла с атакуваното решение и същите да са релевантни за изхода по конкретното дело, повторно развива оплакванията си за допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила в горепосочения смисъл.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 600 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар – съгласно приложените към този отговор пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора [фирма] на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът [фирма] ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати направените разноски по заплащането на хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив в размер на сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.ІV.2016 г., както и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 17.ХІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 378/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив, съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.ІV.2016 г., както и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1073 по описа за 2016 г.