Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 2173 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 вр.чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Ц. П., против определение № 434 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 740 /2018 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение молбата ? по чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение № 1 от 04.01.2019 г. по делото в частта му за разноските, относно искането и ответникът И. Х. Х., да бъде осъден да и заплати сумата 600 лева за възнаграждение на назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК процесуален представител.
Насрещната страна И. Х. Х., представляван от назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и твърди, че обжалваното определение е правилно.
Настоящият състав намира следното:
Обжалваното определение е постановено в първа фаза на производство по съдебна делба.
С въззивното решение въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, с което на основание чл.75 ал.2 от ЗН вр. чл.212 от ГПК е прогласена за нищожна съдебната делба, допусната по гр. д. № 361 /2016 г. на Плевенски районен съд по отношение на поземлен имот, находящ се в [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда и постройка на допълващо застрояване и е допусната делба на тези недвижими имоти между П. Ц. П., Г. Ц. И., Д. Ц. И., Е. Х. Б. и И. Х. Х., при квоти, посочени в решението. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв. В. Ч., в качеството на особен представител на ответника И. Х. Х., назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК, с която са оспорени правата на съделителите в съсобствеността. При администриране на въззивната жалба първоинстанционният съд е пропуснал да задължи ищцата П. П. да внесе възнаграждение за особения представител за въззивното производство. Поради това с въззивното решение ищцата е осъдена да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 600 лева за осъщественото по реда на чл.47,ал.6 ГПК процесуално представителство на ответника И. Х. Х. пред въззивната инстанция.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на П. П. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като въззивният жалбоподател И. Х. бъде осъден да ? заплати възнаграждението за назначения му особен представител. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора жалбоподателката има право на разноски, но не е представила доказателства за внасянето на сумата за особения представител по сметка на съда в срока, указан с постановеното по същото дело определение № 251 от 01.03.2019 г., поради което молбата ? по чл. 248 ГПК е неоснователна.
Настоящият състав приема, че с оглед правилото на чл.47,ал.6 ГПК въззивният съд законосъобразно е осъдил ищцата П. Ц. П. да заплати възнаграждение на особения представител на ответника И. Х. за въззивното производство, независимо от неоснователността на въззивната жалба, подадена от особения му представител, тъй като такова се дължи независимо от изхода на производството, но намира, че с оглед на това, че сумата за възнаграждението може да бъде събрана от ищцата принудително и с оглед изхода от въззивното производство в полза на ищцата, ответникът И. Х. следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата, която тя е осъдена да заплати за възнаграждение на особения му представител.
Тъй като частната жалбоподателка е освободена от заплащане на дължимата по настоящото дело държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК и с оглед изхода от спора ответникът И. Х. следва да бъде осъден да заплати на ВКС сумата 15 лева.
В настоящата инстанция не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 434 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 740 /2018 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение молбата на П. Ц. П. по чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение № 1 от 04.01.2019 г. по делото в частта му за разноските и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА решение № 1 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 740 /2018 г. на Окръжен съд – Плевен в частта му за разноските, като осъжда И. Х. Х. да заплати на П. Ц. П. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за въззивното производство.
Осъжда И. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Върховния касационен съд сумата 15 (петнадесет) лева държавна такса за частното касационно производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.