О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№110
София, 24 септември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Павлина Панова
със становището на прокурора К. Христова-Колова
изслуша докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно частно дело № 501/2010 година.
Производството е образувано по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Пловдивски окръжен съд.
С разпореждане от 26.07.2010 год. по чнд № 3431 по описа за 2010 год.на Софийски градски съд, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и го изпратил на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност с Пловдивски окръжен съд.Изложени са съображения, че неправилно делото е изпратено за разглеждане на основание чл.37 ал.1, т.1, пр.2 НПК от този съд, тъй като по смисъла на чл.64-65 НПК компетентен да се произнесе по мярката на неотклонение на подсъдимия е съответния първоинстанционен съд, който следва да го разгледа по същество.В разпореждането се твърди, че в случая е налице изключение от тази подсъдност определена по чл.195 ал.2 НПК.Затова съответния компетентен съд е този отговарящ на района на досъдебното производство, а именно Пловдивски окръжен съд.Компетентността на съда по контрола на досъдебното производство е обвързано от съответната компетентност на органите на досъдебното производство, с цел оперативност, бързина, всестраност и пълнота на разследването.Оспорва се по принцип и местната подсъдност за разглеждане на делото от Софийски градски съд, след като производството пред българския съд, касае само и единствено дейност на български гражданин в чужбина.
Прокурорът изразява становище, че разпределението на делата в досъдебното производство, между разследващите органи, респективно прокуратури е ирелевантно по отношение на компетентния „съответен” първоинстанционен съд по чл.64-65 НПК.Съответен е първоинстанционния съд, който следва да разгледа делото по същество, а не съответстващият на прокуратурата, наблюдаваща досъдебното производство.
ВКС на РБ в състав та ІІІ н.о., за да се произнесе съобрази следното:
В Пловдивски окръжен съд е бил внесен обвинителен акт от П. окръжна прокуратура, срещу П. М. М., по обвинение по чл.116 ал.1, т.6, пр.1, т.7 и т.9, вр. с чл.115, вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.115, вр. с чл.20 ал.2 и по чл.116 ал.1, т.6, пр.1, т.7, 9 и т.12, пр.2 вр. с чл.115, вр. с чл.20 ал.2 НК.
Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, престъплението е извършено в съучастие с чужденци, но производството касаещо българския гражданин-обв.М., е било отделено и изпратено в България за реализиране само на неговата отговорност.Спрямо чешките граждани към момента на внасяне на обвинителния акт в България срещу М., вече са били постановени осъдителни присъда и тяхната дейност не е предмет на производството в България.
По нохд № 3331/2006 год., Пловдивският окръжен съд е постановил частично осъдителна и частично оправдателна присъда № 123 от 18.09.2009 год., изцяло отменена от Пловдивски апелативен съд с решение от 19.03.2010 год. и делото върнато на П. апелативна прокуратура, за доразследване поради допуснати съществени процесуални нарушения.
По подигнат спор за подсъдност между С. и П. окръжна прокуратура, с постановление от 24.06.2010 год., прокурор при ВКП, обосновавайки се с изключението по чл.195 ал.2 НПК за оперативност и бързина е върнал делото на П.та окръжна прокуратура за извършване на следващи се процесуално-следствени действия.
Пред Пловдивски окръжен съд е постъпила молба от адв.Василев, като защитник на обв.М., за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в по лека.Образуваното чнд 2303/2010 год. е приключило с определение, с което е оставено без уважение молбата, след разглеждането и по същество.
По жалба на защитата е образувано чнд № 333/2010 год. и с постановеното по него определение, е отменено това на Пловдивски окръжен съд, прекратено е съдебното производство и делото изпратено на Софийски градски съд по компетентност.
Отразените в разпореждането съображения за наличие на обстоятелства, налагащи промяната на местната подсъдност, както за компетентността на съда по контрола на досъдебното производство, така и по общите правила за определяне на местната подсъдност са неправилни и в противоречие с процесуалния закон.Специалната норма на чл.37 ал.1, т.1, алт.2 НПК решава изрично въпроса за местната подсъдност на делото, когато престъплението е извършено в съучастие с чужденец.Подсъдността на софийските съдилища не се променя и в случаите, когато спрямо съучастниците чужденци /както е в случая/ са осъдени с влезли в сила присъди от съда на съответната държава.Закона не позволява съучастническата дейност да бъде изкуствено разделена, което да доведе до промяна на местната подсъдност.
Местно и функционално компетентен по смисъла на чл.64-65 НПК е съответния първоинстанционен съд, което се определя с оглед правилата на местната и родова подсъдност, а не съответстващият на прокуратурата, наблюдаваща досъдебното производство.По аналогия на чл.36 ал.3 НПК делото ще е подсъдно на съда, в района на който е завършено досъдебното производство, само когато деянието е довършено в чужбина и извършителите са български граждани, с различно местоживеене в страната.
Затова компетентен да разгледа молбата на адв.Илиян В. като защитник на обв.П. М., за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека и по правилата на местната подсъдност да се произнесе по същество на делото е Софийски градски съд.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила затова, че след като Окръжният съд е разгледал молбата за мярката за неотклонение по същество и обосновал своята компетентност, Апелативният съд при спазена родова подсъдност е следвало също да я разгледа и не е оправомощен за изпраща делото на друг съд /по-ниска степен/, с оглед правилата на местната подсъдност.Въззивният съд, като съд по същество е длъжен отново да провери налице ли са всички процесуални предпоставки за разглеждане на делото, включително и за компетентността на първоинстанционния съд.Когато тя е нарушена, следва да прекрати производство и да го изпрати на съответния съд за разглеждане, което е сторено.
По тези съображения и на основание чл.44 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА нчд № 3431 по описа за 2010 год. на Софийски градски съд за разглеждане жалбата на адв.Илиян В.-защитник на обв.П. М. М. от 18.06.2010 год. по пр.пр. № 5369/2003 год. на П. окръжна прокуратура, по реда на чл.65 НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: