2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.2010 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 590/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ЕТ Е. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма “Е. Б.” против въззивно определение на Хасковския окръжен съд № 94 от 19.04.2010 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 204/2010 год., с което е потвърдено определението на Хасковския районен съд от 08.02.2010 год., по гр.д.№ 2060/2009 год. и на осн. чл.262, ал.2, т.1 ГПК- поради изтичане на срока за въззивно обжалване е разпоредено връщане на подадената от него въззивна жалба вх.№ 2207/05.02.2010 год..
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила относно броенето на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1ГПК. Твърдението на частния жалбоподател ЕТ Б. е, че “с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, относно сроковете за подаване на въззивна жалба”. Като израз на същата, несъобразена от въззивния съд са посочени определения: № 79/ 19. 02. 2009 год., по ч.гр.д.№ 30/2009 год. на І-во г.о.; № 475/06.08.2009 год., по ч.т. д.№ 387/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; №577/19.10.2009 год., по ч. т. д.№ 509/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Ответната по частната жалба страна – [фирма], гр.Х. е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на настоящата частна касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради отсъствие на установените от законодателя процесуални предпоставки за същото, поради следното:
За да потвърди постановеното от ХРС разпореждане за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба вх.№ 2207/05.02.2010 год., срещу първоинстанционното решение на същия съд № 860 от 23.12.2009 год., по гр.д.№ 2060/2009 год. Хасковският окръжен съд е приел, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК за въззивно обжалване, поради което са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.1 ГПК, обуславящи връщането и обратно на нейния подател, поради погасяване на потестативното процесуално правомощие на страната на въззивна жалба.
Изложени са съображения, че в случая първоинстанционното решение на ХРС, предмет на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба е редовно връчено на последния при условията на чл.46, ал.1 и сл. ГПК на 13. 01.2010 год., който факт не се оспорва от страната и е удостоверен с приложения по делото отрязък от съобщение.
Следователно преклузивният двуседмичен срок за настоящия жалбоподател, установен с чл.259, ал.1 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК е изтекъл на 27.01.2010 год. и подадената на 05.02.2010 год. въззивна жалба, при липсата на доказателства за изпращането и по пощата, се явява просрочена.
От решаващите мотиви на обжалваното определение се налага правен извод, че формулираният от частния жалбоподател, макар и твърде непрецизно, въпрос на процесуалното право, свързан с броенето на сроковете за въззивно обжалване, като обусловил крайните правни изводи на въззивния съд попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол.
Не е налице, обаче, основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава, тъй като същият, както това изрично е разяснено т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. от ОСГТК на ВКС, има предвид задължителната за съдилищата съдебна практика на касационната инстанция, какъвто характер притежават само ТР на ОС на съответните колегии на ВКС, приемани на осн. чл.124 З., ТР на съответните колегии на ВС и ВКС, постановени при действието на З. от 1994 год./отм./ и тълкувателните постановления на ПВС по чл. 59 ЗУС/ отм. – ДВ.бр.59/94 год./, но не и съдебните актове на отделни състави на касационната инстанция, какъвто характер притежават посочените с частната жалба определения.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори с оглед на приложените съдебни актове, соченият селективен критерий да бъде преквалифициран по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то това основание също отсъства.
Нито от съдържанието на цитираните определения на отделни състави на ВКС, касаещи всъщност основанието по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, нито от служебно известната на настоящия съдебен състав последователна съдебна практика на съдилищата във вр. със сроковете за въззивно обжалване и тяхното броене може да бъде обоснован правен извод за съществуване на противоречие по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, следващи и се на осн. чл.78, ал.2 ГПК, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на ЕТ Е. Д. Б., упражняващ търговска дейност под фирма “Е. Б.” на въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 94 от 19.04.2010 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 204/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: