О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2332 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба на Всестранна потребителска кооперация „Люлин“, подадена срещу определение № 1186 от 4.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1048/2019 г. на Софийския апелативен съд.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Всестранна потребителска кооперация „Люлин“ срещу определение от 25.10.2018 г. по гр. дело № 12573/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на кооперацията за освобождаване от държавна такса по делото.
В определението си Софийският апелативен съд е приел, че искането за освобождаване от държавна такса по исковата молба е неоснователно на формално основание, тъй като нормата на чл.83, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на физически лица, докато в случая ищецът е юридическо лице-търговец.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и лишаващо го от реален достъп до правосъдие. Сочи и че първоинстанционният съд не му е указал точния размер на дължимата държавна такса.
В изложението към частната касационна жалба Всестранна потребителска кооперация „Люлин“ формулира следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
След като може и е допустимо физически лица, в качеството на страни по съдебни дела, да не внасят такси по производството поради липса на достатъчно средства, каква е причината това освобождаване от внасяне на такса да не бъде приложено към страна по съдебно дело, която е кооперация, и има ли основание да се прави разграничение между физическо лице и кооперация относно тяхното имуществено състояние;
Ако кооперацията е в затруднено имуществено състояние и няма възможност да заплати, защо да няма право да бъде освободена от нейното внасяне и заплащане и по този начин да бъде лишена от справедлив съдебен процес.
Жалбоподателят сочи, че не е търговско дружество.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
С исковата молба Всестранна потребителска кооперация „Люлин“ е предявила срещу Столична община иск по чл.108 ЗС за недвижим имот, представляващ магазин за хранителни стоки, с идентификатор 02659.2193.849.1.8, находящ се в гр.Банкя, заедно с мазе към него. В хода на първоинстанционното дело съдът е конституирал като втори ответник „Канзас кепитал“ ЕООД.
Всестранна потребителска кооперация „Люлин“ е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса по исковата молба, като молбата е била оставена без уважение от СГС с определение от 25.10.2018 г.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че не следва да допусне касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Формулираните от жалбоподателя въпроси са от значение за изхода на делото, но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание за селектиране на частната касационна жалба.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В конкретния казус не е налице създадена практика при неточно тълкуване разпоредбите на ГПК, отнасящи се до хипотезите на освобождаване от заплащане на държавна такса, нито се налага създаване на съдебна практика по този въпрос или осъвременяване на съществуващата.
Разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК са ясни и категорични и по тях е налице трайно формирана съдебна практика (напр.: определение № 581/13.09.2013 г. по ч.т.д. № 2906/2013 г. на ВКС, І т.о., определение № 681/1.10.2014 г. по ч.т.д. № 2330/2014 г. на ВКС, І т.о., определение № 702/19.12.2018 г. по ч.т.д. № 2929/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и визираните в тях съдебни актове), която единодушно приема, че освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК е предвидено само за физически лица с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от заплащане или от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (чл.83, ал.1, т.4 ГПК, чл.84 ГПК, чл.35 ЗК, §1, ал. от ДР на ЗК, чл.620, ал.1 и 5, чл.649, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ), които не са приложими в настоящия случай. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в гражданския процес не е гарантирано и от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1186 от 4.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1048/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.