О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 27.02.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2748/2019г.
Подадена е молба от “Първа Инвестиционна Банка” АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 8 от 13.01.2020 г. в частта относно разноските, като в полза на банката бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
Ответникът по молбата – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 24.02.2020 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е заявеното от ответника възражение, че същата е просрочена. Видно от приложеното по делото съобщение от 13.01.2020 г., препис от определението, чието допълване се иска, е връчено на банката (ответник по частната касационна жалба) на 31.01.2020 г. Считано от тази дата, едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определението за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане, който е и срокът за изменение и допълване на акта в частта за разноските, изтича на 07.02.2020 г. С оглед обстоятелството, че молбата по чл. 248 ГПК е депозирана именно на тази дата, същата не е просрочена.
Разгледана по същество обаче, молбата е неоснователна.
Съгласно задължителните указания в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, крайният срок, в който може да бъде предявена претенция за присъждане на разноски, е съдебното заседание, в което е приключило делото в съответната инстанция. В случая този срок не е спазен, тъй като искането на банката-ответник по частната касационната жалба за присъждане на разноски е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК, т. е. след приключване на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК. Несъответстващо на данните по делото е твърдението на молителя, че е поискал присъждане на разноски с отговора на частната касационна жалба. Видно от същия, такова искане в него не се съдържа. Приложено е само пълномощно за процесуално представителство от юрисконсулта на банката, но не и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “Първа Инвестиционна Банка” АД, [населено място] молба за присъждане на разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: