4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С. 30.01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1068/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Димитрова С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1121 от 5.06.2012г. по гр. дело № 841/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5419 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 18736/2010 г. на Варненския районен съд, в частта за отхвърляне предявеният от С. срещу [фирма] иск за приемане за установено, че дружеството й дължи адвокатско възнаграждение за разликата над 4 463. 99 лв. до 12 636. 98 лв., както и за разликата над 50.45 лв. до 141.25 лв., обезщетение за забава върху главницата от 12 636.98 лв., за периода 17.07.2010 г. до 25.08.2010г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа че въпросите: в заповедното производство по реда на чл.410 – чл.417 ГПК подаването на възражение от страна на длъжника съставлява ли процесуално действие; при наличие на договор за правно консултантско обслужване, който не включва задължение за извършване на правна защита в заповедното производство длъжникът дължи ли на пълномощника си адвокатско възнаграждение по реда на Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.; следва ли да се приеме, че заповедното производство е едностранно и може ли да се приеме, че то се превръща в двустранно при обжалване на издадената заповед за изпълнение; на кое основание от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения се определя адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника в изпълнителното производство, включително по аналогия съгласно § 1 от наредбата; какъв обем от действия трябва да бъдат извършени от представителя на длъжника в изпълнителното производство за да се приеме, че е осъществил цялостната защита. Поддържа се, че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор, подаден чрез адвокат Д. В. ответната страна [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ответното дружество иск за признаване на установено, че й дължи адвокатско възнаграждение за разликата над 4 463.99 лв. до 12 636.98 лв., както и за разликата над 50.45 лв. до 141.25 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 12 636.98 лв. за периода 17.07.2010 г. до 25.08.2010 г. Варненският окръжен съд е приел, че за извършените от ищцата действия по подаване на възражение по ч.гр.д.№6385/2009г по описа на Варненския районен съд, образувано по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу ответното дружество на ищцата не се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Действията са квалифицирани като такива за текуща правна помощ. Подаване на възражение според съда не представлява отделно процесуално представителство по см. на т.11, ал.6 от Наредба № 1/2004 г. или по чл.1, б.”д” от сключения между страните договор за правно консултантско обслужване, а влиза в задълженията й по този договор, поради което не й се дължи отделно заплащане. Извършените по изп.д. № 20097180400250 по описа на ЧСИ, рег.№ 718 действия, изразяващи се в подаване на две възражения, извършване на справки и получаване на уведомления са приети от съда като такива по смисъла на чл.1 б.”г” от договора за правно консултантско обслужване от 1.07.2007 г., поради което не се дължи заплащане на отделно възнаграждение. В обобщение съдът е приел, че по двете дела дължимият на жалбоподателката хонорар е в размер на 200 лв. а не присъдената от първоинстанция съд сума в размер на 1601.33 лева, поради това, че извършените от нея действия са квалифицирани, като такива които влизат в задълженията й по сключения с дружеството договор за правно консултантско обслужване. Решението на първоинстанционния съд в тази част е потвърдено по съображения, че не е обжалвано от другата страна и предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя.
При така приетото от въззивния съд, поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая решаващите изводи на въззивния съд за да приеме, че на жалбоподателката не се дължи отделно възнаграждение по посочените две дела, извън това за подадените две възражения, са че извършените от нея действия влизат в задълженията й по сключения договор за правно консултантско обслужване. Заявените оплаквания, че извършените действия попадат в обсега на чл.1, б.”д” от сключения договор, за които се дължи отделно възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. а не както съдът е приел, че се включват в договореното възнаграждение не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а въпроси свързани с преценката на доказателствата по делото, поради което не са налице предпоставките на посочената разпоредба за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, че на жалбоподателката не се дължи възнаграждение извън договореното. Евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал и необоснованост на решението, биха били основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, следва се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1121 от 5.06.2012г. по гр. дело № 841/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: