О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1245 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Ц. срещу решение № 2200/17.12.2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, въззивно гражданско отделение, девети състав по в.гр.д. № 3073/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пловдивски районен съд /ПРС/ по иск на [фирма] срещу З. П. В. и В. П. В. за признаване за установено, че всяка една от ответниците в качество й на наследник на З. Николова В. дължи на ищеца сумата от по 7500 лв., получена от наследодателката им част от продажна цена на описан недвижим имот. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – З. П. В. и В. П. В. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС е предявен иск от [фирма] срещу З. П. В. и В. П. В. по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за признаване за установено вземане в полза на ищеца срещу ответниците, произтичащо от заплатена от ищеца на тяхната наследодателка З. В. продажна цена на недвижим имот. Основанията на претенциите са свързани с наличието на влязло в сила съдебно решение /по гр.д. №[ЕИК] г. на ПРС/, с което е уважен иск за собственост от трето лице против ищеца /настоящ касатор/. Според ищеца успешно предявеният иск от третото лице представлява евикция по чл.189 ЗЗД и той има право да иска връщане на даденото по договорите. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, ПОС е приел, че в случая с постановеното решение от ПРС не е преодоляно законовото изискване на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на нотариални договори за прехвърляне на вещни права по съдебен ред, поради което упражняването на правата на купувача по тези договори за връщане на даденото с иск по чл.422 ГПК, без договорът да е развален по съдебен ред, е неоснователно.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следният материално-правен въпрос: „Когато един купувач на недвижим имот е евинциран с влязло в сила решение, договорът му с продавача счита ли се за развален по право на основание чл. 87 ал. 2, първа хипотеза от ЗЗД или е необходимо той да заведе изричен иск за разваляне на договора ?“
За разрешението на този въпрос се сочи допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК., като се цитира практика на ВКС, обективирана в определения на ВКС, постановени по чл. 274 ал.3 ГПК за периода от 2003 г. до 2009 г., която е противоречива и обосновава необходимостта по допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и постановяване на решение по чл.290 ГПК. Така формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 или чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Налице е решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – р. № 514/18.06.2010 г. по гр.д. № 1758/2009 г., в което е прието, че когато продадена вещ принадлежи изцяло на трето лице, съгласно чл.189 ал.1 ЗЗД, добросъвестният купувач има право да развали договора по реда на чл.87 ЗЗД, това разваляне следва да е по съдебен ред, когато предмет на продажбата е недвижим имот и с развалянето отпада обратната сила на правното основание, на което продавачът задържа покупната цена и дължи връщане на полученото по договора. Разрешение в този смисъл по този въпрос е застъпено и в р. № 424/24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г., р. № 162/17.06.2013 г. по гр.д. № 1317/2012 г., постановени по реда на чл.290 ГПК. Доколкото към настоящия момент по настоящото дело няма данни ищецът и настоящ касатор да е провел съдебно производство за разваляне на договора за покупко-продажба, няма основание да бъде уважено искането му за връщане на продажната цена, както е приел и ПОС в съответствие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2200/17.12.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав по в.гр.д. № 3073/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], област П. да заплати на З. П. В. и В. П. В. чрез адвокат Е. Л., [населено място], [улица] общо сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.