Определение №110 от 5.3.2012 по ч.пр. дело №38/38 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
гр. д. № 38/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 110

София, 05.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 38/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Т. И. О. е подал частна жалба срещу определение от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 5689/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 30234/2009 г. на СРС. К. довод е за неправилност на определението, тъй като с него съдът не се е произнесъл по искането по чл. 431 ГПК и не е „обезсилен служебно нотариален акт за собственост на имота”, предмет на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа , че разрешеният от съда въпрос следва ли да бъде отменен нот. акт за собственост се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на определението.
Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд, постановено на 03.11.2009 г. по гр. д. № 30234/2009 г. С това определение е прекратено производството по предявения от касатора срещу Л. Малинова иск с посочено правно основание: по чл. 77, ал.1 ЗС във вр. с чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 35, ал. 1 ЗС. Искът е намерен за недопустим на основание чл. 224 ГПК, тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост е бил решен с влязло в сила решение постановено по предявен от Б. О. срещу Л. Д. ревандикационен иск. Решението обвързва и касатора, тъй като той е съпруг на ищцата О. и по предявения вещен иск е основал придобиването на вещни права върху същия имот на същите правопораждащи факти, осъществили се по време на брака му с О..
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение. Д. за това, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на съставения констативен нот. акт е намерил за неоснователен, по съображение, че отмяната на съставен в охранително производство нот. акт е последица от уважаване на иск за защита на засегнатото от съставянето на акта право на собственост. В случая производството по делото не е приключило с постановяване на решение по съществото на спора, поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въпросът за това длъжен ли е съдът да се произнесе по искането за отмяна на съставения в охранително производство нот. акт за собственост се решава противоречиво. Към изложението са представени решения на Кюстендилски окр. съд по гр. д. № 37/2010 г. и допълнително решение, постановено по гр. д. № 77/2008 г. на Кюстендилски районен съд, за които няма данни да са влезли в сила, поради което не съставляват противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т 2 ГПК и т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВС.
Основанието по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК е налице когато се установи противоречие между разрешението на правен въпрос, дадено от въззивния съд, чието решение се обжалва и влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му.
Процесуалният въпрос, по който се иска допускане касационна проверка, не е решаван от първоинстанционния съд, поради прекратяване производството по делото. Въззивния съд, с постановеното определение, законосъобразно е приел, че в този случай съдът не следва да се произнася по реда на чл. 431, ал.2 ГПК отм. поради това определение. Поставеният процесуален въпрос е решен при правилно прилагане на закона и в съответствие с формираната трайна и безпротиворечива практика по приложение нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК отм., поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 5689/2011 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top