О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 689 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 402, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. М. К. от гр. С. против определение на Пловдивския апелативен съд № 756 от 24.07.2009 год., по т.д. № 559/ 2008 год., с което по реда на чл.402 ГПК са отменени: определение № 353 от 25.09.2007 год., по т.д. № 439/ 2007 год. и определение № 373 от 03.10.2007 год., по т.д. № 439/ 2007 год. и двете на Старозагорския окръжен съд.
С първото от тях е допуснато обезпечение на предявения от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, иск по чл. 155, т.1 ТЗ срещу „К” О. , чрез налагане на запор върху вземанията на ЮЛ- ответник по банковите му сметки в ”У”АД, клон Стара Загора, като е отменена и издадените въз основа на същото обезпечителна заповед от 25.09.2007 год., а с второто, е допуснато обезпечения на същия иск, чрез налагане възбрана върху конкретно посочени самостоятелни недвижими имоти, принадлежащи на ответника по спора.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното определение, порок обоснован с постановено в хода на въззивното производство по реда на чл. 321, ал.2 ГПК /отм./ друго влязло в сила определение на същия съд № 754/ 29. 10. 2008 год. по горепосоченото гр.д., с което е оставено без уважение искането за отмяна на обезпечението. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност, като се излагат съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал. ГПК е възразила по допустимостта и, а алтернативно и по нейната основателност.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение, постановено за първи път от въззивната инстанция по реда на чл.402, ал.1 и сл. ГПК, не е от категорията съдебни актове, подлежащи на факултативен касационен контрол, след преценка на касационните основания за допустимост на касационното обжалване, въведени с чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, поради което изложените в противна насока в депозирана към частната жалба молба- изложение доводи на частния жалбоподател са лишени от основание в процесуалния закон и не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение за отмяна на допуснатото по реда на чл.308 ГПК/ отм./ обезпечение на предявения от К. М. К. иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ въззивната инстанция, въз основа на анализ на представените по делото доказателства е приела, че в случая, с оглед изхода на спора във въззивното производство е отпаднала обезпечителната нужда и предвидените в чл.402, ал.2 ГПК предпоставки са осъществени,.
При изграждане на крайния си правен извод за основателност на молбата Пловдивският апелативен съд се е позовал на заключението на изслушаната ССЕ, въз основа на което е установена рентабилна дейност на дружеството и постигнати от него стабилни финансови резултати, независимо от влошени отношения между отделните съдружници, който факт сам по себе си изключва всякаква евентуална основателност на предявения иск.
Определението е неправилно.
Преценката за отпадане нуждата от допуснатото обезпечение на предявения иск и наложените обезпечителни мерки не се изчерпва само с изхода на спора във въззивната инстанция, а с наличието или не на реално съществуваща и към този момент възможност да бъде затруднено осъществяване правото на ищеца по решението, след влизането му в сила.
Следователно, макар и в случая искът, по повод на който е допуснато обезпечението, предмет на исканата отмяна, да е отхвърлен, то обстоятелството, че решението на Пловдивския апелативен съд не е влязло в сила, а е предмет на висяща касационна жалба по т.д. № 855/ 2009 год. на ВКС, ТК и в молбата на „К” О. отново липсват твърдения за новонастъпили факти и обстоятелства, както след първоначално допуснатото обезпечение, така и след постановяване на определение № 754/29.10.2008 год. по т.д. № 559/2008 год.на Пловдивския апелативен съд, с което вече е отказана отмяна на същото, е достатъчно, за да се отрече наличието на предпоставките на чл.402 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самият предмет на производството по отмяна на обезпечението, в който разрешаване въпроса за основателността или не на иска, по повод допуснатото обезпечение, не се включва.
Що се касае до липсата на дадени от молителя- ищец гаранции, съгласно чл. 391, ал.1,т.2 ГПК, на който пропуск ответната по частната жалба страна се позовава, то компетентен да се произнесе по същата е съдът допуснал обезпечението и то не в производството по чл.402 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение на Пловдивския апелативен съд № 756/ 24.07.2009 год., по т.д. № 559/2008 год., по описа на с.с. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К” О. , за отмяна на обезпечението, наложено от Старозагорския окръжен съд с определение № 353/25.09.2007 год. и № 373/03. 10.2007 год. и двете по т.д. № 439/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: