О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 110
гр. София, 09.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3121 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. У. и Д. М. У. срещу определение №3264 от 10.10.2017 г. по ч.гр.д.№4752/2017 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №3132 от 06.06.2017 г. по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в частта, с която е върната исковата молба по предявения от Л. У. и Д. М. У. иск за установяване, че [фирма], не е носител на ипотечно право върху самостоятелен обект с идентификатор №02676.151.63.1.65, ап.А65 /3-ти жилищен етаж/ в сграда №1, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.151.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК и по предявения срещу [фирма] иск за установяване, че вземането му по договор, обективиран в нотариален акт №75, т.V, рег.№3542, д.№805 от 16.11.2007 г., е погасено поради плащане в срок и законната ипотека следва да се заличи.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК, а общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: за наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване несъществуване на ипотечно право и съотношението му с иска за нищожност на договора за ипотека.
Ответникът [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Ответникът [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищците Л. У. и Д. М. У. не са отстранили в срок, указаните от състава на окръжния съд нередности на исковата молба. Посочил е, че по исковете им за установяване, че банката не е носител на ипотечното право, не е обоснован правният интерес, а в указанията, дадени от първостепенния съд, изрично се сочи, че ищците биха имали интерес от установяване нищожност на процесната ипотека, при което като ответници следва да се поиска конституирането на страните по договора, което категорично се отрича от ищцовата страна в молбата-уточнение. Изложени са и съображения, че съжденията на ищците за нищожност на ипотеката са правен нонсенс, а по отношение на предявения срещу [фирма] иск за установяване, че вземането му по договора е погасено изцяло и да се постанови заличаване на ипотеката, въззивният съд е мотивирал, че липсва позоваване, че е погасено обезпеченото вземане, което след надлежното му установяване със съдебно решение ще е основание за заличаване на ипотеката и може да обоснове интерес от установителен иск, какъвто обаче не е заявен.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд по отношение на произнасянето му по допустимостта на иск за установяване на несъществуване на ипотечно право, но не и правните изводи на съда по отношение на иска срещу ответника [фирма] /поради което и тъй като липсва поддържаната от частния касатор очевидна неправилност на определението в последната му част, в тази част определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване/. От друга страна при произнасянето си по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на иска срещу ответника [фирма], въззивният съд се е отклонил от разрешенията дадени в решение №64 от 16.04.2015 г. по гр.д.№6300/2014 г. на ВКС, ГК, решение №153/29.12.2016г. по т.д.№986/2015г. на ВКС, ТК, определение №76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д.№1999/2016 г. и др. В посочените съдебни актове в обобщение е прието споделяното от настоящия състав становище, че не съществува пречка да се предяви установителен иск за несъществуване на ипотечно право, разбира се при отчитане на правния интерес на предявилия подобно искане и при преценка на конкретиката на случая. Решението, с което съдът се произнася по иск за установяване нищожност на договор за ипотека установява със сила на пресъдено нещо между сраните, че договорът е или не е нищожен на предявеното основание – общо за всички видове сделки, или специфичните основания само за договора за ипотека. Решението, с което такъв иск е отхвърлен не създава сила на пресъдено нещо, че ипотечното право съществува за ипотекарния кредитор, тъй като ипотеката може да е изгубило действието си например поради това, че са изминали 10 години и не е подновено – 172 ЗЗД или ипотечното право, като акцесорно да се е погасило поради плащане на задължението, или чрез друг способ за погасяване на вземане, или да не съществува, защото договорът за ипотека е нищожен на друго основание или унищожаем. При съществуването на няколко основания за нищожност на договора за ипотека, ищецът сам решава на кое основание да предяви иска си /непредявените от него основания не се преклудират/, като в тези случаи може да предяви и отрицателен установителен иск с предмет несъществуване към момента на приключване на устните състезания на ипотечното право, в която хипотеза ответникът следва да наведе всички свои възражения /непредявените се преклудират/.
Предвид отговора на правния въпрос въззивното определение в частта по иска за установяване, че [фирма], не е носител на ипотечно право върху процесния недвижим имот се явява неправилно. В случая ищците са обосновали интереса си от предявяване на иска – насочване на изпълнението върху ипотекиран имот, тяхна собственост, като са посочили и различни основания за нищожност на договора за ипотека, като установяването на което и да е от тях, би довело до основателност на предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право. Дали тези основания съществуват е въпрос по съществото на спора и по който, отговор следва да бъде даден с решението по делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3264 от 10.10.2017 г. по ч.гр.д.№4752/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №3132 от 06.06.2017 г. по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в частта, с която е върната исковата молба по предявения от Л. У. и Д. М. У. иск за установяване, че [фирма], не е носител на ипотечно право върху самостоятелен обект с идентификатор №02676.151.63.1.65, ап.А65 /3-ти жилищен етаж/ в сграда №1, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.151.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК и е прекратено производството по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в тази част.
ОТМЕНЯ определение №3264 от 10.10.2017 г. по ч.гр.д.№4752/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №3132 от 06.06.2017 г. по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в частта, с която е върната исковата молба по предявения от Л. У. и Д. М. У. иск за установяване, че [фирма], не е носител на ипотечно право върху самостоятелен обект с идентификатор №02676.151.63.1.65, ап.А65 /3-ти жилищен етаж/ в сграда №1, находяща се в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.151.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК и е прекратено производството по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в тази част, както и определение №3132 от 06.06.2017 г. по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в посочената част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №3264 от 10.10.2017 г. по ч.гр.д.№4752/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №3132 от 06.06.2017 г. по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в частта, с която е върната исковата молба по предявения от Л. У. и Д. М. У. срещу [фирма] иск за установяване, че вземането му по договор, обективиран в нотариален акт №75, т.V, рег.№3542, д.№805 от 16.11.2007 г., е погасено поради плащане в срок и законната ипотека следва да се заличи, като е прекратено производството по гр.д.№65/2017 г. на ОС Благоевград в тази част.
Връща делото на ОС Благоевград за продължаване на процесуалните действия.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.