О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 04.02.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. С.
Г. Г. а
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1406/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. Н. Н. чрез адвокат В, срещу въззивното решение № 372 от 17.06.2009 г. по в. гр. д. № 9/09 г. на кия окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 142 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 2912/07 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 46.24% ид. ч. от дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ IX-525 от кв. 548, между Ц. К. П. с 1 дял и М. Н. Н. със 7 дяла, а в частта, с която искът за делба на дворното място, предявен от Ц. К. П. срещу М. Н. Н., Н. Н. Н., Д. Н. Н. , Н. М. Ш. и В. М. С. е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила. К. основания за допускане на касационното обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК при разрешаването от въззивния съд на въпроса за допустимостта на делбата на дворно място, съсобствено на всички съделители, в което се намира сграда, притежавана от част от съделителите в режим на етажна собственост.
Ответниците по касация Ц. К. П., Н. Н. Н., Д. Н. Н. , Н. М. Ш. и В. М. С. не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Предявен е иск за делба на дворно място, съсобствено между всички съделители, и на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, съсобствен между Ц с квота 1/8 ид. ч. и М. Н. с квота 7/8 ид. ч. Последната е индивидуална собственица на втория етаж от сградата.
Въззивният съд приел, че делбата на дворното място е недопустима, тъй като съгласно чл. 38 ЗС при сгради или части от етажи, които принадлежат на различни собственици, земята, върху която е построена сградата, е обща част, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Приел, че допуснатият до делба обект неправилно е индивидуализиран само като първи етаж на жилищната сграда, без да са установени и посочени прилежащите му идеални части от дворното място. Когато се допуска делба на обект в етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата, която в случая с помощта на вещо лице е определена на 46.24% ид. ч.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на разрешенията, дадени с П. № 4 от 30.10.1964 г. на Пленума на Върховния съд, т. 3.в /отм./, че не може да се иска делба на дворни места, в които е изградена етажна собственост, а впоследствие – с П. № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на Върховния съд. Според т. 1, б. “е” на П. № 2/82 г. недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици. Съображенията, които се съдържат в т. 1, б. “г” на тълкувателния акт, изхождат от обстоятелството, че в тези случаи парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразривно свързана с отделните сгради, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи части е недопустима. В т. 1, б. “е”, изр. 4 и 5 е пояснено още, че въпреки недопустимостта на делбата на общия парцел, може да се иска делба на сграда, построена върху парцела, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. По същия начин е процедирал и въззивният съд, който е допуснал делба между съсобствениците само на първия етаж от сградата и припадащата се идеална част от земята, и е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение за делба на парцела между всички съделители.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК би било налице, ако разрешението в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд /съответно на Върховния съд/, постановено по реда на отменения ГПК. Решение № 390 от 17.03.1999 г. по гр. д. № 2679/97 г. на ВС, IV-то г. о., приема, че при етажна собственост към общите части на сградата спада и земята съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС. Това е възприето и в обжалваното от касатора решение. Представено е и решение № 2* от 02.11.1973 г. по гр. д. № 1944/73 г. на ВС, I-во г. о. Според него когато мястото, върху което е изградена сграда в етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, мястото не е обща част на етажната собственост. Позоваването на този акт не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, предвид уеднаквяването с П. № 2/82 г. на съдебната практика по определящия изхода на спора въпрос, съобразно с която е постановено и обжалваното решение.
Не се разкрива основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Хипотезата, пред която страните са изправени, е разрешена в съдебната практика, а разглежданият случай не разкрива специфика по поставения от касатора въпрос, която да налага жалбата да се разгледа по същество от Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 372 от 17.06.2009 г. по в. гр. д. № 9/09 г. на П. кия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: