O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 13.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3356 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо А- 1163/15.07.2008 година на С. И. П. , С. Р. П. и Ю. С. К. , срещу въззивно Решение от 11.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 107/2008 година на Окръжен съд гр. М., с което е отменено Решение от 25. 02. 2008 година по гр.д. Nо 637/2007 година на Л. районен съд и постановено ново решение , с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите, чрез процесуалния си представител- адв. К мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществени материално-правен въпрос- за законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, разрешен с обжалваното решение в противоречие с трайната практиката на ВС и ВКС – Решение Nо 1397/29.11.1993 година по гр.д. Nо 36/1993 г. на IV отд., Решение Nо 267/19.02.2003 г. по гр.д. Nо 1325/ 2002 година на IV отд. , Решение Nо 219/15.04.1986 година I г.о. , с които решения се приема , че третите лица следва да запазят придобитите вещни права преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор , което разваляне обуславя качеството на кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД .
По делото липсва подаден отговор от ответника по касация в срока по чл.287 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на сделката по иска по чл.135 ЗЗД.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. П. К. и М. Т. К. , е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на жалбоподателите по чл. 135 ЗЗД , заявен срещу С. И. П.,Соня Р. П. и Ю. С. П. и е постановил ново решение , с което е прогласил за относително недействителна , в отношенията между страните , договор за дарение , обективиран в НА N 97/2006 година , на основание чл. 135 ЗЗД . Прието е , че ищците И, прехвърлители по алеаторен договор по НА Nо1598/1997 година имат качеството на кредитори спрямо приобретателите по този договор- С. П. и С. П. на вземане, касаещо изпълнение на престацията за грижи и издръжка по този договор, поради което извършеното разпореждане с недвижим имот от страна на длъжниците в полза на тяхната дъщеря –дарението по НА Nо 97/2006 година макар и извършено преди предявяване по съдебен ред на иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД а разваляне на алеаторния договор , е увреждаща сделка и в отношенията между страните следва същата следва да се прогласи за относително недействителна , на основание чл. 135 ЗЗД.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата, обоснована по делото с цитираните и представени с изложението решения на състави на ВКС по приложението на чл. 135 ЗЗД.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните материално-правен въпрос – за законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения недвижим имот , придобити преди вписване на исковата молба, следва да се квалифицират именно като съществени в спора по чл. 135 ЗЗД.
С представените с изложението решение на ВС и ВКС, трайно върховната съдебна инстанция приема, че ищците имат качеството на кредитори, когато имат вземане спрямо ответника- длъжник , което може да се удовлетвори при индивидуално принудително изпълнение от разпоредения недвижим имот, а новия приобретател е недобросъвествен и знае за увреждащия мотив при сключване на сделката.
Даденото с обжалваното решение на въззивния съд разрешение е в противоречие на посочената и установена в този смисъл константна практика на съдилищата, поради което и настоящият състав намира , че обжалването по касационната жалба на С. П. , С. П. и Ю. П. следва да бъде допуснато.
Съгласно изискванията закона , касаторът дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на рапоредения недвижим имот/ по данни от първата инстанция/ тази допълнителна ДТ е размер на сумата 62 лв.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо А- 1163/15.07.2008 година на С. И. П. , С. Р. П. и Ю. С. К. , срещу въззивно Решение от 11.06.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 107/2008 година на Окръжен съд гр. М., с което е отменено Решение от 25. 02. 2008 година по гр.д. Nо 637/2007 година на Л. районен съд и постановено ново решение , с което е уважен, заявеният от И. П. К. и М. Т. К. иск по чл. 135 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на С. И. П. , С. Р. П. и Ю. С. К. , да внесе дължимата пропорционална такса в размер на сумата от 62 лв. / шестдесет и два лева/ по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: