ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. София, 13.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 93 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. У. Р., Ю. У. В. , Д. У. А. , Г. У. Д. и А. Р. Р. срещу решение № 248 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 416/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация А. В. Р. и Д. Н. Р.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 15 от 07.05.2008 г. по гр. д. № 278/06 г. и присъединено гр. д. № 38/07 г. Районен съд гр. К. е отхвърлил предявения от В. Р. , Ю. В. , Д. А. , Г. Д. и А. Р. срещу А. Р. и Д. Р. установителен иск за собственост на ? ид. ч. от УПИ № 1* идентичен с ПИ № 8* по КК на с. Я., като е прекратил производството по отношение на останалата ? ид. ч. от имота. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за придобиване по давност на идеална част от имот като се владее реална част от него. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. Настоящият състав счита, че формулирания в изложението въпрос е не е съществен за спора, тъй като няма значение за крайното решение. Освен това, доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид факта че спорът е само за собствеността на УПИ № 1* който бил собственост на общия наследодател на страните В, а не и за УПИ № 1* за който не се спори, че също е бил собственост на общия наследодател. Ищците са наследници на починал син на В. , а ответникът е друг син на В. Въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че двете страни упражняват владение върху парцела. Оставил е в сила решението в частта, в която искът е прекратен за ? ид. ч., тъй като за ищците не е налице правен интерес да предявят иск за своята идеална част когато я владеят. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която искът за останалата ? ид. ч. е отхвърлен съдът е изложил съображения че касаторите не са доказали твърденията си че техния наследодател и те самите са владели целия имот и са го придобили по давност, тъй като е установено че ответникът А. също владеел парцела.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 416/08 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: