О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 17.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 450 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на дружества-ответници в първоинстанционното пр-во, които са били подадени в срока по чл. 283 ГПК против решение № 80 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІV.2008 г., постановено по т.д. № 33/08 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение на Шуменския окръжен съд от 2. ХІ.2007 г. по гр.д. № 1115/05 г. – за отхвърляне, като неоснователни, на исковете на Н. Н. Й. от гр. Ш., предявени срещу „Т” ЕО. – гр. Ш. и търговеца-настоящ касатор, чиито предмет е било установяването на нищожност, недопустимост и несъществуване на вписани обстоятелства в търговския регистър съобразно постановеното с решение на Шуменския ОС от 19. ХІ.2004 г. по ф. д. № 281/1997 г.
Оплакванията на „Т” ЕО. – гр. Ш. в касационната му жалба с вх. № 2640/9.VІ.2008 г. са за постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуални правила, поради което този търговец алтернативно претендира обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд.
Оплакванията на касатора „Т” ЕО. – София в жалбата му с вх. № 2641/9.VІ.2008 г., така както и исканията му, отправени до ВКС, са напълно идентични с тези по жалбата на първия касатор.
В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване, изготвени от общия им процесуален представител по пълномощие адв. Р от САК, приподписала жалбите, двамата касатори-търговци поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, каквито били тези „по допустимостта и основателността на иска”, решени в случая в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка се цитира и прилага заверен препис от Р. № 550/6. ХІ.2007 г. на ВКС, І-во т.о., постановено по т.д. № 258/07 г.
В писмен отговор, последван от „изложение на основанията за недопускане до касационно обжалване”, ответникът по двете идентични касационни жалби Н. Н. Й. от гр. Ш. ангажира становище чрез процесуалния си представител адв. Г от АК- Ш. /приподписал отговора/, че атакуваното въззивно решение на Варненския апелативен съд не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и двете касационни жалби на търговците-ответници по спора да са постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да са били подадени от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, те не следва да бъдат разглеждани по същество. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 270, ал. 3, предл. ІІІ-то ГПК, когато първоинстанционното решение е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, а в случаите като процесния, когато е бил разгледан непредявен иск, като последица от обезсилването делото се връща на първостепенния иск за произнасяне по предявения иск. Доколкото във всички случаи, дори и без довод на въззивника за това, втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване може да пристъпи към реализиране на присъщата си решаваща дейност, a priori липсва хипотеза, в която последната да не се произнася по въпроси, които и двамата касатори са счели за съществени: „по допустимостта и по основателността на исковете”. Въпросът обаче, който законодателят има предвид в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК като базисна предпоставка дали едно конкретно въззивно решение попада в приложното поле на касационното обжалване, не може да е такъв, който в равна степен да се отнася буквално до всички граждански и търговски спорове. Следователно липсата в случая на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в изложенията на касаторите-търговци по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който Варненският апелативен съд да се е произнесъл с решението си от 10.ІV.2008 г. по т.д. № 33/08 г., представлява самостоятелно основание за преценка, че този съдебен акт не попада в приложното поле на касационното обжалване. Да се приеме противното означава последното отново да се превърне от факултативно – в задължително, т.е. да бъде игнориран сега действащият процесуален порядък.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІV.2008 г. по т. д. № 33/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 450 по описа за 2008 г.