О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 18.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 852 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Р” А. чрез адвокат П срещу решение № 316/13.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 206/2009 г., с което е отменено решение на П. окръжен съд /ПОС/ в частта, отхвърляща отрицателен установителен иск за сумата от 4462.54 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв. по иска, предявен срещу касатора от “Б” ПА. и вместо него е постановено друго решение, с което е признато за установено по този иск, че “Б” ПА. не дължи на “Р” А. сумата за разликата от 4462.54 до 200 000 лв. по задължение по в.а.д. № 22/1999 г., предмет на изпълнително дело № 156/2003 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд гр. Р., на основание чл.255 ГПК /отм./. В останалата част първоинстанционното решение е обявено за влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – “Б” ПА. не взима становище.
Постъпила е и частна жалба от “Р” А. срещу определение от 17.06.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д № 206/2009 г., с което на основание чл.192 ал.4 ГПК /отм./, настоящият касатор е осъден да заплати на “Б” ПА. , направените разноски за всички предходни инстанции в размер на 34110.75 лв. В тази частна жалба се поддържа, че определението е неправилно, “постановено без доказателства по отношение на присъдените адвокатски възнаграждения за всички инстанции”.
Ответникът по частната жалба – “Б” ПА. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната и частната жалби намира следното:
По касационната жалба срещу решение № 316/13.04.2009 г. на САС: С. е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран с иск по чл.255 ГПК /отм./ от “Б” ПА. срещу “Р” А. за недължимост на сумата 200 000 лв. по издаден по решение на арбитражен съд изпълнителен лист. Искът е уважен с решение от 29.01.2007 г. на ПОС, оставено в сила от САС.
С решение от 27.05.2008 г. решенията на САС и ПОС са обезсилени от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС.
С решение от 27.10.2008 г. ПОС е уважил иска за 4462.54 лв. и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. С решение № 316/13.04.2009 г., предмет на настоящата касационна жалба, САС е отменил решението на ПОС в частта му, отхвърляща предявеният отрицателен установителен иск за разликата от 4462.54 до пълният предявен размер до 200 000 лв., вместо което е постановил друго решение, уважаващо иска за отменения размер. САС е приел, че отрицателния установителен иск следва да се уважи с оглед сключеното споразумение между страните от 03.09.2001 г., имащо характер на договор за новация. Доколкото новирането е настъпило след издаването на изпълнителния иск по арбитражното решение, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи, е приел САС.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира като процесуалноправен въпрос този за допускане изменение на иска пред въззивната инстанция. Твърди се, че произнасянето по този въпрос е постановено в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с т.9 от ТР № 1/2000 г. Както се посочи по-горе въззивният съд – САС не е обсъждал нито е мотивирал основателност на предявеният иск с допуснато изменение на иска пред въззивния съд, а и не е искано, нито допускано подобно изменение – видно от приложеното гр.д. № 206/2009 г. САС е обосновал основателността на предявения иск с характера на сключеното между страните споразумение от 03.09.2001 г., но това споразумение е посочено от ищеца още в първоначалната му искова молба. Щом това е така, няма основание да се приеме, че има изменение на иска пред въззивната инстанция, този въпрос е обсъждан и разрешен от САС и то в противоречие със задължителна практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
По частната жалба на “Р” А. срещу определение от 17.06.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д № 206/2009 г.:
Частната жалба е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК.
С обжалваното определение по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ САС е осъдил “Р” А. да заплати на “Б” ПА. сумата 34110.75 лв. – разноски за всички инстанции. Съдът е присъдил разноските по молбата на “Б” ПА. , съдържаща списък на същите и след проверката им по приложените по делото платежни документи и адвокатски пълномощни с отразяване на заплащане в брой, поради което оплакването за присъдените адвокатски възнаграждения за всички инстанции без доказателства е неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316/13.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 206/2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.06.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д № 206/2009 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.