3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 185 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Ч. А. от [населено място], приподписана от адв. Д. Т., против въззивното решение № 226 от 1 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 334 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 240 от 14 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1962 за 2009 г. на районния съд в [населено място].
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, както и необоснованост, защото съдът не е взел предвид представените доказателства и не е извлякъл съответните правни изводи; ответникът в първото по делото заседание признал, че касаторът строил приземния етаж, но в повече от уговорката; с представения акт за узаконяване се установява, че са осъществени подобрения в имота; приетите от въззивния съд доказателства установяват извършено от касатора строителство; установено е, че касаторът съборил стара постройка и изчистил имота и осъществил подобрения – изливане на основи и строеж на приземен жилищен етаж до груб строеж изцяло с негови средства. В допълнителна жалба се излага историята на взаимоотношенията между страните и водените между тях съдебни спорове и се подчертава, че въззивният съд не коментира представените документи, установяващи извършеното от касатора строителство. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – приемат се факти и обстоятелства, които не съответстват на представените доказателства и свидетелските показания; безспорно е установено с влязло в сила решение, че ответникът е собственик на построеното и ответникът не е оспорил, че касаторът е построил приземен етаж; не е взето предвид, че има издаден акт за узаконяване, издаден на името на ответника, поради което е без значение, че ответникът е прехвърлил обратно отстъпеното му право на строеж; не следва да се доказва размерът на обогатяването на ответника, след като е безспорно, че има извършен строеж; доказателствата не сочат, че имотът в сегашното му състояние е извършен по разрешение за строеж от 2002 г.
Ответникът М. В. С. от [населено място] в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че искът с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е доказан по основание и размер – не се установява, че касаторът за своя сметка и със свои средства е построил основи и приземен етаж и не се установява от приложените доказателства твърдението за вложени съответни строителни материали в изграждането на сградата в посочения период; в имота има построена триетажна сграда, а касаторът поддържа, че е построил приземен етаж; сградата и построяването й не се намират в каквато и да е връзка със страните по делото, а е построена по строително разрешение от 2002 г. и ответникът не е неин собственик; констатацията за незаконно строителство е от 2000 г. към момент, в който ответникът не е обвързан с процесния имот чрез собственост или суперфиция и затова актът за узаконяване на негово име не следва да се кредитира; дори и да е построен приземен етаж от касатора, каквито доказателства липсват, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 92 ЗС.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане. Макар касаторът да посочва изрично, че касационното обжалване следва да се допусне на основание в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, не се посочва и представя съдебна практика, която да подкрепи поддържаните от касатора основания.
В процесния случай касаторът не е успял да постави обуславящ изхода на спора правен въпрос. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Видно е от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, че касаторът се е задоволил да изложи своите съображения по правилността на въззивното решение, както и твърдения за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, изразили се в неправилно ценене на доказателствата по делото. По този начин касаторът е допуснал смешение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсва поставен контретен правен въпрос по обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд. Отделно от това, в атакуваното съдебно решение съдът е изложил ясно и подробно своята оценка за представените доказателства и е дал изводите си по тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 226 от 1 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 334 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: