Определение №1100 от по гр. дело №495/495 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 1100
 
 
София, 8.09. 2009 година
 
 
В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти септември, през две хиляди и девета година, в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
 
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 495 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Д. К. от гр. Х., А. П. К. от гр. В. и Д. П. С. от гр. К., чрез повереника им адв. Д от АК София, против решение № 312 от 14.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV Г състав, с което е отменено решението от 02.02.2007 г., постановено по гр.д. № 4270/2006 г. на Софийския районен съд, 39 с-в, в частта, с която е уважен предявения от Е. Александрова К. , б.ж. на гр. С., починала в хода на производството пред първоинстанционния съд и на нейно място са конститурани наследниците й по закон П. Д. К., А. П. К. и Д. П. С., против Х. Д. М. и К. Н. М., и двамата от гр. С., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален сключения между З. Д. М. договор по нот. акт № 1* т. ІІ, рег. № 5* д. № 300/2005 г. по описа на Нотариус рег. № 0* за прехвърляне на правото на собственост върху ап. № 1* находящ се в гр. С., ж.к. “Младост – 3”, бл. 348, вх. 1, срещу гледане и издръжка за минало време, срещу заплащане на сумата 10000 лв. и срещу задължение и издръжка пожизнено, до размер на 1/5 ид. част от имота. С обжалваното решение искът е отхвърлен в тази му част и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за 4/5 ид. части от имота, отхвърлен е искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на посочения по-горе договор, поради липса на основание и е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния имот и осъждане на ответниците да предадат владението му.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изведен е материалноправен въпрос – прогласяване нищожността на договора, поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД обусловена ли е от разкриването на прикритата сделка, както и процесуалноправен въпрос – разпределението на доказателствената тежест при оспорване изявленията на участниците в нотариалното производство и техните изявления имат ли характер на официален документ. В подкрепа на твърденията си, касаторите посочват и представят решение № 771 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1006/2004 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр.д. № 1080/1999 г. на І ГО на ВКС, решение № 1* от 11.10.1993 г. по гр. д. № 382/1993 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 1* от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1396/2006 г. на ІІ ГО на ВКС.
Ответниците по касационната жалба, Х. Д. М. и К. Н. М., и двамата от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Д от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба и изразяват становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени пет решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателите са извели материалноправен въпрос, а именно прогласяване нищожността на договор, поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обвързано ли е от задължително установяване наличието на прикрита сделка, за който твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил твърдението на ищците за неплатена посочената в нотариалния акт сума от 10000 лв. и е приел, че евентуалното наличие на такова обстоятелство може да бъде обвързано с нищожност на договора, само ако се твърди наличието на симулация. Доколкото няма твърдение за привиден характер на атакувания договор, според въззивния съд неплащането на цената има облигационен характер и не може да служи за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание. Този извод на съда не е в противоречие с посочената от жалбоподателите съдебна практика.
Жалбоподателите са извели процесуалноправен въпрос, а именно кой носи тежестта на доказване за оборването на отразени в нотариален акт изявления на участниците по сделката. Въззивният съд е приел, че в тежест на ответниците е да установят наличието на такова плащане, което те са доказали с изявлението на наследодателя на ищците-касатори, че е получил сумата, посочена в нотариалния акт. Приел е, че това изявление не може да бъде оборено със свидетелски показания, тъй като се касае до опровергаването на частен свидетелстващ документ, изходящ от страната. Преценявайки тези изводи на съда, настоящата инстанция счита, че произнасянето на въззивния съд по релевираните от касаторите въпроси, не е в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава основно с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не следва по пътя на касационното обжалване да се поправят опущения на страната, допуснати от нея в предходните инстанции, състоящи се в несъбиране на изгодни за нея доказателства. В този смисъл въззивният съд не е разрешил изведените материалноправен и процесуалноправен въпроси, значими за изхода на спора в противоречие с представената съдебна практика, която се покрива с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 26, ал. 2 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 14.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV Г състав, по касационна жалба с вх. № 156/05.01.2009 г. на П. Д. К. от гр. Х., А. П. К. от гр. В. и Д. П. С. от гр. К., чрез повереника им адв. Д от АК София.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top