О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..1100
гр.София, 01.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 845/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. Б. от гр. И. е подала касационна жалба вх. № 589 от 16.03.2009 год. срещу въззивното решение № 83 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 29.02.2008 год. по гр.дело № 338/2006 год. на С. районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на нея и на П. С. П., че Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. са собственици на 715/2075 идеални части от недвижим имот, целият с площ 2075 кв.м., находящ се в к.к. Белчин бани, общ. Самоков, с пл. № 80 в кв.8 по плана на комплекса, при граници и съседи: от две страни-улици; от запад-вила на Г. стопанство и от юг- Я. и Ч. Т. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с практиката на ВКС по приложението на чл.79, ал.1 ЗС с позоваване на решение № 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год. І г.о., решение № 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. І г.о., решение № 186 от 19.02.1987 год. по гр.дело № 154/1986 год. на ОСГК на ВС, решение № 643 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 1480/2003 год. ІІ г.о., решение № 1* от 07.07.2008 год. по гр.дело № 5016/2007 год. V г.о. и решение № 908 от 04.11.2008 год. по гр.дело № 3171/2007 год. І г.о. Поддържа се, че по отношение действието на придобивната давност практиката на съдилищата е противоречива, което било установено нееднократно от ВКС, с позоваване на определение № 80 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 3057/2008 год. ІІІ г.о. Накрая, твърди се, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на Софийския окръжен съд с позоваване на решение от 18.12.2007 год. по гр.дело № 508/2006 год.
Ответниците по касация Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не отрича, че въззивният съд е направил съответстващи на писмените доказателства по делото фактически изводи, след като е проследил статута на имота от 05.10.1922 год./денят, в който Б. В. П. продал на М. Г. П. недвижим имот с обща застроена и незастроена площ от 1100 кв.м./ до 1971 год., когато е бил приет действащия план на Б. бани, съгласно който имотът е с площ от 2075 кв.м. и съставлява пл. № 80 от кв.8. Поддържа, че правните изводи противоречат на приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, като се позовава на заключението на съдебнотехническата експертиза пред окръжния съд, според което част/960 кв.м./ от имота, описан в договора за продажба от 05.10.1922 год. е идентичен с имота по решението от 01.04.1996 год. по гр.дело № 529/1996 год. на С. районен съд, а имотът, описан под № 2 в нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 504/1992 год., т.е. 400/2075 ид.ч. от имот пл. № 80 в кв.8, е част от имота по същия праводателен договор. Според жалбоподателката, няма данни придаваемите се части по регулация от имота по плана от 1971 год. към този по плана от 1938 год. от 715 кв.м. да са придобити от ищците по някакъв начин, съгласно разпоредбите на ЗТСУ/отм./, а напротив, налице били доказателства, че Б. П. е бил собственик на идеални части от имота по стария план от 1938 год., тъй като бил продал идеални части от яхър и сграда, както и част от двор, и на съседен на него имот – площад на продавача. Твърди се, че въззивният съд не е изложил мотиви, че с 1360/2075 ид.ч. от имота, колкото е представлявал същият по плана от 1938 год., се изчерпвала и ликвидирала собствеността на наследниците на М. П. върху процесния недвижим имот, с което се изключвало и наследственото правоприемство върху него. Накрая, по делото не били налице доказателства, че ищците, а преди тях – техните наследодатели, са завладяли/или владяли/ останалите 715/2075 идеални части от процесния имот.
Решаващ мотив на въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция е, че процесният имот се е владеел от М. Г. П. , а след смъртта му на 10.03.1943 год. – от неговите наследници и наследодатели на ищците по делото.
Твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд не е налице. Изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение не съдържа формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от съществено значение за изхода на делото по спора за собственост, по който въззивният съд да се е произнесъл в противовес на съдържащите се в решенията на Върховния касационен съд указания по приложението на материалния закон – чл.79, ал.1, чл.82 и чл.99 ЗС и по прилагане на процесуалния закон във връзка с преценката на събраните по делото доказателства. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване жалбоподателката навежда довод, че след продажбата от 05.10.1922 год., между Б приобретателя М. П. е възникнала съсобственост върху процесния имот, за която нямало данни да е била ликвидирана между тях или техните наследници. По своята същност, този, а и останалите доводи в изложението съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице която и да е от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени алтернативно в чл.280, ал.1 ГПК.
Общото позоваване на представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на Върховния касационен съд не е достатъчно, за да се приеме, че е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Още по-малко, касационно обжалване може да се допусне само въз основа на приетото с определение № 80 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 3057/2008 год. ІІІ г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, според което по отношение действието на придобивната давност /автоматично с изтичане на давностния срок или с позоваване на владелеца/, съществува противоречива съдебна практика. Определенията по чл.288 ГПК имат конкретен характер и констатациите в тях не могат да бъдат пряко относими към други казуси, без жалбоподателят да е установил наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК по предвидения от процесуалния закон ред.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Софийския окръжен съд по жалба вх. № 589 от 16.03.2009 год., подадена от Г. С. Б. от гр. И..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: