3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
София 25.10.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 509/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. а. п. срещу решение №179 от 15.12.2009 г. по гр. дело №474/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №551 от 29.04.2008 г. по гр. дело №768/2008 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на И. Г. Г., [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по част от предявените му обвинения, а по отношение на останалите наказателното производство е било прекратено. Последното е започнало на 31.01.1995 г. и е продължило до 04.01.2007 г. За периода 31.01.1995 г. – 06.11.1995 г. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 50 000 лв.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Г., [населено място], оспорва жалбата.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните; презумпция ли е настъпването на неимуществени вреди от осъщественото по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ деяние или ищецът трябва да докаже претендираните вреди от него и относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС/ПП№7/1965 г./, решавани са противоречиво от съдилищата /представени са три решения на ВКС/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №179 от 15.12.2009 г. по гр. дело №474/2009 г. на Варненския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВКС. Решаващият съд е отделил спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Вторият повдигнат въпрос не е обусловил изхода на делото, защото въззивният съд не е направил извод, че претендираните от ищеца неимуществени вреди се предполагат, а е приел, че същите са доказани. Третият въпрос е правнорелевантен, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. По начало според разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №179 от 15.12.2009 г. по гр. дело №474/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.