4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
София, 08.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3449 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета на общината инж. О. А., чрез процесуалния й представител адв. Д. К., против решение № 53 от 12 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 5 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2015 г., с което е отменено решение № 174 от 2 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 181 по описа на районния съд в гр. Девин за 2014 г. в частта му за отхвърляне на предявените от Д. Д. В. от [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него уволнението й, сторено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е признато за незаконно и заповедта на кмета е отменена, В. е възстановена на заеманата преди уволнението работа, общината е осъдена да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на 2007 лева за периода 21 март – 24 август 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от постановяването на решението, присъдени са разноски, и е обезсилено като процесуално недопустимо първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлено възражението на общината за нищожност на сключения между В. и общината трудов договор от 2008 г. за длъжността „медицинска сестра в ЦДГ Б.” поради нарушаване на императивни правни норми към датата на сключването му – не е притежавала необходимата правоспособност за извършване на дейност в здравен кабинет към детско заведение или училище.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на въззивния съд не съответстват на установените по делото факти, тъй като ищцата не отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 27 април 2000 г. на Министерството на здравеопазването за здравните кабинети в детските заведения и училищата – не е преминала следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в НЦХМЕХ и е ирелевантно дали НЦХМЕХ структурно съществува и как е преобразуван организационно през годините, а е допуснато смесване на изискванията на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от наредбата и ищцата е преминала втората форма на обучение. Оспорва се изводът на съда, че при възникването на трудовото правоотношение порок може и да е имало, но недостатъкът на трудовия договор е бил отстранен с удостоверението на НЦОЗА от 2013 г., тъй като ищцата е преминала продължаващо обучение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от наредбата, а не необходимата следдипломна квалификация по чл. 3. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Д. Д. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. М., в отговор на касационната жалба счита, че поставения правен въпрос не е от значение за изхода на делото, а касационната жалба намира за неоснователна.
За да приеме упражняването на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение за неправомерно, въззивният съд е посочил, че не са съобразени извършените структурни промени в системата на здравеопазването – Н. център по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ) не съществува от 2004 г., когато е преобразуван чрез сливане с Национален център по обществено здраве в Национален център по опазване на общественото здраве (Н.), а през 2011 г. – в Национален център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦООЗА), и понастоящем НЦООЗА е органът, който осъществява квалификация на медицинските кадри, включително и работещите в здравните кабинети на учебните и детски заведения. Счетено е, че след като НЦХМЕХ е преобразувано още преди постъпването на ищцата на работа при касатора през 2006 г., то е обективно невъзможно да бъде изпълнено изискването на работодателя за проведено следдипломно обучение по промоция на здравето в НЦХМЕХ, необходимо за заеманата длъжност, тъй като изискването в чл. 3 от Наредба № 3/2000 г. не е приведено в съответствие с извършените впоследствие структурни промени и пропускът на законодателя не може да оказва влияние върху правата на субектите на следдипломно обучение. При тези съображения е заключено, че представеното на работодателя удостоверение от НЦООЗА валидно удостоверява редовно преминат курс за квалификация по съответната специалност. Като подкрепяща това заключение е посочена и програмата за курсовете за следдипломно и продължаващо обучение на висши медицински и немедицински кадри на центъра за 2013 г. и е посочено, че обратното би означавало, че всички медицински специалисти, назначение на работа след 2004 г., не отговарят на изискванията за следдипломна квалификация, което води до неравнопоставеността им. Счетено е, че по отношение на трудовия договор на ищцата не са налице изброените в чл. 74, ал. 1 КТ основания за недействителност: тя има съответното образование и професионална квалификация, вписана е в регистъра на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, а и недостатъкът на трудовия договор при сключването му е отстраним, в случая чрез допълнителна следдипломна квалификация, придобита от ищцата в по-късен момент.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторът не е заявил общото основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставя се въпросът представлява ли следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, професионална квалификация, която се придобива по реда и при условията на Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и действалата преди нея Наредба № 31 от 28 юни 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването /отм./, с какво свидетелство се удостоверява преминатото следдипломно обучение, и различава ли се последното от продължаващото обучение по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3/2000 г. Поставеният въпрос не е изследван от въззивния съд. От една страна въпрос за това следдипломното обучение по Наредба № 3 и професионалната квалификация по Наредба № 34 и Наредба № 31 съставляват ли едно и също по вид и съдържание обучение, не е заявяван в процеса от касатора, а въззивният съд е изложил съображения за програмата на курсовете за следдипломно и продължаващо обучение на висши медицински и немедицински кадри за 2013 г. на НЦООЗА, но въпрос в тази връзка не е заявен от касатора. Макар да е вярно, че въпросът за разликата в обучението по чл. 3, ал. 3 и чл. 6 от Наредба № 3 е бил въведен в процеса от касатора още с отговора на исковата молба, преценяван е от първоинстанционния съд, и твърдения в насока за разликата във вида обучение, предвидено в посочените различни текстове на наредбата, както и за вида обучение, премината от ищцата, са поддържани и в отговора на въззивната жалба, въззивният съд се е концентрирал в изводите си само върху извършените структурни промени в сферата на здравеопазването. Освен това, във връзка с изрично записания в заповедта за уволнение мотив: „лицето не е преминало следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене, изискуемо съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските градини и училищата”, въззивният съд сочи, че посоченото изискване е обективно невъзможно да бъде изпълнено предвид преобразуването на НЦХМЕХ, както и че НЦООЗА е структура на националната система на здравеопазването и осъществява дейности по опазване на общественото здраве, промоция на здравето и профилактика на болестите, информационно осигуряване на управлението на здравеопазването, каквито са се осъществявали и от НЦХМЕХ. Правен въпрос по тези заключения не се поставя. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е обосновал допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на касационното производство на ответницата се дължат заплатените от нея разноски за отговора на касационната жалба в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 53 от 12 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 5 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2015 г.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета инж. О. М. А., да заплати на Д. Д. В. от [населено място], обл. С., сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: